— Джоузеф О’Лиъри, петдесет и пет годишен брокер от Бъруин, щата Пенсилвания, изчезнал на 15 май миналата година от „Беладжо“, където отседнал с жена си. Алис О’Лиъри оставила мъжа си в казиното да играе на двайсет и едно и отишла в минералния басейн на хотела. Няколко часа по-късно съпругът й не се прибрал в апартамента им. О’Лиъри бил обявен за изчезнал на другия ден.
— Роджърс Ебърли, четирийсетгодишен, изчезнал на 1 ноември по време на почивен ден. Работил като графичен дизайнер в студиото на „Дисни“ в Бърбанк. Намерили колата му на паркинга пред „Бъфало Биле Казино“ в Прим, щата Невада, близо до границата с Калифорния на междущатско шосе 15.
Следователите посочват няколко улики, най-сигурната от които е наетата от Рокланд кола. Тя била върната едно денонощие след като Рокланд я е наел. Според документацията на „Херц“ през този период с нея са изминати петстотин двайсет и осем километра. Онзи, който я е върнал в паркинга на летището, не е изчакал да получи квитанция, нито да разговаря със служителя на компанията.
„Просто е влязъл, слязъл е от колата и си е тръгнал — предполага Риц. — Никой не си спомня нищо. На този паркинг обработват по хиляда коли дневно. Няма камери и други документи, освен тези за наема“.
И тъкмо тези петстотин двайсет и осем километра озадачават Риц и другите детективи.
„Това е голямо разстояние — казва детектив Питър Ечърд, партньорът на Риц. — Възможно е колата да е била на много места. По двеста шейсет и четири километра в двете посоки — това прави кръг с доста голяма площ.“
Въпреки това следователите се опитват да покрият тази площ с надеждата, че усилията им ще доведат до откриването на улики, които ще ограничат периметъра и ще обяснят някои неща за изчезналите шестима семейни мъже.
„Трудно е — казва Риц. — Всички тези хора имат семейства и ние правим каквото можем за тях. Но засега имаме много въпроси и нито един отговор“.
Статията бе майсторски написана с типичния за „Таймс“ метод на търсене на скритото значение в събитието. В случая се предполагаше, че изчезването на шестимата мъже е показателно за най-новото преображение на Лас Вегас в детска площадка за възрастни. Това ми напомни за времето, когато работех по един случай със собственик на автосервиз. Той беше прерязал хидравличните тръби на стенда в сервиза и три хиляди килограмов кадилак бе смазал отдавнашния му съдружник. При мен дойде репортер от „Таймс“, за да ме интервюира за подробностите за случая, и накрая ме попита дали убийството е симптоматично за икономическа стагнация, в чиито условия финансовите затруднения обръщат съдружниците един срещу друг. Отговорих, че не смятам така — това престъпление показваше, че на човека не му е харесвало съдружникът му да чука жена му.
Като се оставеха по-мащабните заключения, положението беше ясно. Виждах го. Навремето бях вършил същото със същата репортерка. Риц бе хвърлял мрежата за информация. Тъй като половината изчезнали или бяха от Лос Анджелис, или бяха отивали там, защо да не се обади в „Таймс“, да подхвърли сведения на криминалната репортерка и да види какво ще излезе от това?
В резултат се беше отзовал Тери Маккейлъб. Явно бе прочел репортажа на 7 януари, деня на публикуването му, защото първите бележки върху корицата на папката носеха тая дата. Бяха и ясни, и загадъчни. Отгоре — името на Риц и телефонен номер с код 702. Отдолу Маккейлъб беше написал:
7/I
44 ср.
41 — 39 — 40
намери пресечна точка
нарушаване на цикъла — има още
кола — 328
теория за триъгълника?
1 точка дава 3
ОМ — търси в пустинята
9/I
отговор — пнг
2/II
Хинтън — 702 259–4050
28/II
Зайзикс — възможно ли е? Как?
километри
В полето на папката бяха написани още два телефонни номера със същия код. Следваше ги името Уилям Бинг.
Препрочетох бележките и пак погледнах изрезката. Чак сега забелязах, че Маккейлъб е оградил две неща — петстотин двайсет и осемте километра, изминати от взетата под наем кола, и думата „кръг“ в изказването на Ечърд за територията, която трябваше да обхване следствието — кръг с радиус двеста шейсет и четири километра. Не знаех защо ги е отбелязал, но знаех какво означават повечето бележки върху корицата. Бях прелиствал папките на Тери в продължение на повече от седем часа. Бях чел безброй бележки върху кориците. Бившият агент използваше собствена стенографска система, която обаче подлежеше на разшифроване, тъй като На отделни места съкращенията бяха написани в разгъната Форма.