Веднага разбрах какво означава „ОМ“ — „определено мъртъв“, обозначение и заключение, срещащо се в огромното мнозинство от случаите на изчезване, с които се беше занимавал. Лесно за разшифроване бе и „пнг“, което означаваше „персона нон грата“, с други думи, предложението му да помогне на следствието не беше прието добре или направо бе отхвърлено.
Маккейлъб също откриваше смисъл във възрастта на изчезналите мъже. Беше записал средната им възраст и после бе отделил възрастта на три от жертвите, защото бяха с разлика от по две години и освен това бяха съвсем близки до средната. Това ми приличаше на бележки, свързани с профил на жертва, но в папката нямаше такъв и не знаех дали Тери е продължил да работи по случая.
„Намери пресечна точка“ също изглеждаше част от тоя профил. Маккейлъб имаше предвид географска или жизнена пресечна точка на шестимата изчезнали. Също като детектива, цитиран в статията на „Таймс“, Тери изхождаше от убеждението, че между тези хора трябва да има връзка. Да, те бяха от далечни краища на континента като Отава и Лос Анджелис и не се бяха познавали, обаче трябваше да има точка, в която по някакъв начин да се засичат.
Подозирах, че „нарушаване на цикъла — има още“ се отнася до честотата на изчезванията. Ако някой отвличаше и убиваше тия хора, както смяташе Маккейлъб, обикновено имаше ясен хронологически цикъл. Повечето серийни убийци действат така — постепенно натрупване на силно психо-сексуално напрежение и уталожване след убийството. Тери явно бе разработил цикъла и беше открил празноти в него — липсващи жертви. Според него имаше повече от шестима изчезнали.
Най-много ме озадачаваха „теорията за триъгълника“ и изразът „1 точка дава 3“. Това се отнасяше за колата и петстотин двайсет и осемте километра, изминати с нея, но колкото повече размишлявах, толкова по-неясно ми се струваше всичко.
Бележката от 9 януари се отнасяше за отговора на Риц — Маккейлъб сигурно му беше оставил съобщение и вегаският детектив му се бе обадил, беше изслушал предложението и ложе би профила и бе заявил, че не проявява интерес. Нищо чудно. Местните често се отнасят с подозрение към ФБР. Сблъсъкът на самолюбие между федералните и местните си е обичайна част от работата. Нямаше причина отношението към пенсиониран агент да е по-различно. Тери Маккейлъб бе персона нон грата.
С това папката и случаят можеха да се смятат за приключени, ако не беше бележката от 2 февруари. Име и номер. Отворих мобифона си и набрах номера, без да ме е грижа за късния час. Или за ранния час, в зависимост от гледната точка. Включи се запис на женски глас.
— Тук е Синди Хинтън от „Лас Вегас Сън“. В момента не мога да ви отговоря. Моля, оставете името и номера си и ще ви се обадя при първа възможност. Благодаря ви.
Последва сигнал и аз се поколебах. Не бях сигурен, че все още искам да установя връзка с нея. Въпреки това казах:
— Хм, да, ало, казвам се Хари Бош. Аз съм следовател от Лос Анджелис и искам да поговоря с вас за Тери Маккейлъб.
Оставих номера на мобифона си и затворих. Все още не бях убеден, че съм постъпил правилно, ала си мислех, че краткото ми загадъчно съобщение може би ще я накара да ми се обади.
Последната бележка беше най-интересна. Маккейлъб бе написал „Зайзикс“ и питаше дали е възможно. И как. Това трябваше да се отнася за Зайзикс Роуд. Което си беше скок. Великански скок. Тери бе получил снимки от някой, който беше следил и фотографирал семейството му. Същият човек направил снимки на Зайзикс Роуд до границата между орния и Невада. Маккейлъб някак си беше видял въз-връзка и се питаше дали едната загадка може да е Свързана с другата. Дали може да е задействал нещо, като се обадил във вегаската полиция, за да предложи помощта си Издирването на изчезналите мъже? Скокът към такива въпроси не беше възможен. Това означаваше, че пропускам нещо. Пропусках моста, сведението, което правеше възможен този скок. Маккейлъб трябваше да е знаел нещо, което не беше отбелязал в папката, но което го бе накарало да смята такава връзка за правдоподобна.
Накрая трябваше да проверя двата ласвегаски телефонни номера, написани в полето на папката наред с името Уилям Бинг. Отново отворих мобифона си и набрах първия номер Отговори телефонен секретар, който съобщи, че съм се свързал с „Мандалей Бей Рисорт“. Затворих, когато гласът започна да изрежда списък от възможности, една от които да избера.
Вторият номер бе записан точно преди името. Въведох го и се приготвих да събудя Уилям Бинг, за да го попитам каква е връзката му с Тери Маккейлъб. След няколко иззвънявания обаче отговори жена: