— Ласвегаски мемориален медицински център, с кого желаете да ви свържа?
Не го бях очаквал. За да спечеля време, докато мислех какво да направя, попитах за адреса на болницата. Докато ми отговори, че тя се намира на Блу Даймънд Роуд, вече бях измислил въпроса си.
— Имате ли лекар на име Уилям Бинг?
След малко получих отрицателен отговор.
— А служител на име Уилям Бинг?
— Не, господине.
— Ами пациент?
Последва нова пауза, докато жената проверяваше в компютъра.
— В момента нямаме.
— Имали ли сте някога пациент на име Уилям Бинг?
— Нямам достъп до такава информация, господине.
Благодарих й и затворих.
Дълго мислих за последните два номера в бележките на Маккейлъб. Заключенията ми бяха елементарни. Тери бе претърпял трансплантация на сърце. Ако се наложеше Да замине за друг град, трябваше да знае къде да отиде и към кого да се обърне при спешен случай или медицински проблем. Предполагах, че се е обадил на телефонни услуги, за Да получи двата номера от папката. После беше направил резервация в „Мандалей Бей“ и за всеки случай се бе свързал с местна болница. Фактът, че в Ласвегаския мемориален медицински център не работеше човек на име Уилям Бинг, не изключваше възможността това да е местен кардиолог.
Отворих телефона, погледнах часа на дисплея и въпреки това се обадих на Грасиела. Тя отговори веднага, макар да усещах, че е спала.
— Извинявай, че те безпокоя толкова късно, Грасиела. Имам още няколко въпроса.
— Може ли да ти отговоря утре?
— Само ми кажи дали Тери е ходил в Лас Вегас през месеца преди да умре.
— В Лас Вегас ли? Не знам. Защо?
— Как така не знаеш? Той ти беше съпруг.
— Нали ти казах, че бяхме… разделени. Той живееше на яхтата. Знам, че няколко пъти е ходил на континента, но даже да е бил във Вегас, нямаше откъде да разбера, освен ако той не ми кажеше.
— Ами сведения за кредитни карти и сметки за мобифон, тегления по дебитни сметки, такива неща?
— Платих ги, но не си спомням да имаше сметки за хотели или нещо от този род.
— Пазиш ли ги още?
— Естествено. Някъде вкъщи са. Сигурно вече са в багажа.
— Намери ги и утре сутрин ще дойда да ги взема.
— Вече съм си легнала.
— Тогава ги намери сутринта. Рано. Много е важно, Грасиела.
— Добре, ще ги потърся. Виж, единственото, което мога Да ти кажа, е, че когато ходеше на континента, Тери взимаше яхтата, за да има къде да живее. Ако нямаше да е в Лос Анджелис или постъпваше в „Сидърс“ за изследвания, отиваше с ферибота, защото иначе горивото за яхтата му излизаше прекалено скъпо.
— Ясно.
— Е, миналия месец имаше само едно пътуване. Струва се, че го нямаше около три дни. Да, три дни и две нощи с ферибота. Това означава, че е ходил или някъде из страната, или в болницата. А съм абсолютно сигурна, че не е постъпвал в болницата. Мисля, че щеше да ми каже, пък ц аз познавам всички кардиолози в „Сидърс“. Те щяха да ми съобщят, че той е там и какво става. Имам свои хора в болницата.
— Добре, Грасиела, ясно. Това ще ми е от полза. Спомнящ ли си точно кога е пътувал?
— Не точно. Беше в края на февруари, струва ми се. Може да е било през първите няколко дни на март. Спомням си, че беше време за плащане на сметките. Обадих му се по мобифона, за да обсъдим въпроса, и той каза, че бил на континента. Не уточни къде. Просто каза, че бил там и щял да се върне след няколко дни. Усетих, че шофира, докато разговаряхме. И не беше с яхтата, защото му се обаждах от балкона и я виждах в пристанището.
— Точно защо му се обади, спомняш ли си?
— Да, имахме да плащаме сметки и не знаех колко е спечелил с яхтата през февруари. Сметките по кредитните карти се пращаха направо тук, обаче Тери имаше лошия навик да си носи в портфейла лични чекове и пари в брой, получени от клиенти. Когато почина и ми дадоха портфейла му, вътре имаше три чека за деветстотин долара, които беше получил две седмици по-рано. Не го биваше много за бизнес.
Каза го така, като че ли това е било едно от симпатичните качества на мъжа й, макар да бях абсолютно сигурен, че докато е бил жив, тия му недостатъци не са я карали да се усмихва.
— Още едно-две неща — продължих аз. — Знаеш ли дали е имал навика да се свързва с болница в града, в който е щял да ходи? С други думи, ако заминаваше за Лас Вегас, щеше ли да установи контакт с местна болница в случай, че му потрябва нещо?
Грасиела не отговори веднага.
— Не, не ми се струва вероятно. Искаш да кажеш, че го е правил, така ли?
— Не знам. В една от папките му намерих телефонен номер и име. Номерът на Вегаския мемориален медицински център и се опитвам да разбера защо се е обаждал там.