— Във Вегаския мемориален център имат програма за трансплантация на сърце, в това съм сигурна. Но не знам защо им е звънял.
— А името Уилям Бинг да ти говори нещо? Може ли да е лекар, когото са му препоръчали?
— Не знам… нещо в това име ми е познато, но не се сещам. Може да е лекар. Може затова да съм го чувала.
Изчаках, за да видя дали ще си спомни, но напразно. Продължих:
— Добре, само още нещо. Къде е колата на Тери?
— Трябва да е на пристанището. Стар джип „Чероки“. Ключът е на връзката, която ти дадох. Бъди също има ключ, защото понякога я използва. Той се грижи за нея вместо нас. Искам да кажа, вместо мен.
— Добре, утре сутрин ще й хвърля едно око. Знаеш ли кога е първият ферибот?
— Чак в девет и петнайсет.
— Тогава да се срещнем в седем и половина — осем у вас, става ли? Искам да взема ония документи и да ти покажа някои неща. Няма да се забавим и после ще се кача на първия ферибот.
— Хм, може ли да е в осем? Дотогава трябва да съм се прибрала. Обикновено отивам с Реймънд до училището и водя Сиси на забавачка.
— Няма проблем. Тогава до осем.
Свършихме разговора и веднага се обадих на Бъди Локридж. И за втори път го събудих.
— Бъди, пак съм аз. Той изпъшка.
— Тери ходил ли е в Лас Вегас през месеца преди да умре? Например някъде около първи март?
— Не знам, мой човек — сприхаво отвърна той. — Откъде Да знам? Не си спомням аз какво съм правил на първи март.
— Помисли, Бъди. Някъде по това време е пътувал на континента. Не е взел яхтата. Къде е ходил? Споменавал ли ти е нещо за това?
— Нищо не ми е казвал. Обаче сега си спомням това пътуване, защото върна джипа адски мръсен. Целият беше в сол или някаква подобна гадост. И естествено аз трябваше да го мия.
— Ти пита ли го къде е ходил?
— Да, попитах го: „Да не си бил на рали?“ и той отговори: „Да, нещо такова“.
— Само това ли?
— Нищо повече не ми каза. Просто измих колата.
— Ами вътре? Почисти ли я?
— Не, измих я само отвън. Закарах я на автомивката в Педро. Само толкова.
Кимнах. Бях научил от Локридж всичко, което ми трябваше. За момента.
— Утре ще наминеш ли насам?
— Да, напоследък постоянно съм там. Няма къде да ходя. След като прекъснах връзката, набрах номера, който Маккейлъб беше написал най-отгоре върху корицата на папката след името на Риц, детектива, цитиран в „Таим“.
Отговори телефонен секретар, който съобщи, че отделът „Изчезнали хора“ на вегаската полиция е отворен от осем сутринта до четири следобед. От понеделник до петък.
Затворих. Беше късно и на другата сутрин трябваше да стана рано, обаче бях наясно, че няма скоро да заспя. Кръвта ми вреше и от дълъг опит знаех, че не може да става и дума за сън. Засега.
Бях сам на яхта с два фенера, но имах още работа. Отворих бележника си и започнах да съставям хронология на събитията през седмиците и месеците преди смъртта на Тери Маккейлъб. Написах всичко, важно или не, реалните и въображаемите връзки. Всички подробности бяха от значение. Отговорът винаги е в детайлите. От онова, което в момента не изглежда важно, по-късно зависи всичко. Загадъчното и лишеното от всякаква връзка по-късно се превръща в лупата, през която се изясняват нещата.
Глава 14
Винаги можеш да познаеш местните. Те са ония, които седят вътре и решават кръстословици, докато трае деветдесетминутното плаване с ферибота. Туристите обикновено са на горната палуба, носа или кърмата, правят снимки и се взират в острова, който се смалява в мъглата зад тях. На другата сутрин аз седях при местните на борда на първия ферибот. Обаче решавах малко по-различна кръстословица. Бях разтворил в скута си папката, в която Тери Маккейлъб бе водил бележките си по случая. Носех и хронологията, която бях съставил предишната вечер. За успешното приключване на всяко следствие е нужно винаги да разполагаш с подробностите по случая.
7 ян. — Макк. прочита за изчезналите мъже в Невада и се обажда във вегаската полиция
9 ян. — Вегаската полиция не проявява интерес
2 февр. — Хинтън от „Вегас Сън“. Кой кого е потърсил?
13 февр. — половиндневно плаване с Джордан Шанди
19 февр. — плаване с Файндър
22 февр. — откраднат джипиес, шерифски доклад
27 февр. — Макк. създава фотографския файл 1 март? — Макк. на континента за три дни
28 март — Последно плаване. Макк. на „Преследваща вълна“ с лекарствата си
31 март — Макк. умира
Сега прибавих наученото час по-рано от Грасиела. Данни-Те за кредитните карти, за които я бях помолил, съдържаха и нейните покупки. На 21 февруари с карта „Виза“ беше пазаруване в универсален магазин от веригата „Нордстром“. Когато я попитах за това, тя отговори, че е пазарувала в „Промънейд“. Попитах я дали оттогава е ходила там и Грасиела отговори отрицателно.