— Добре, господине, много благодаря, че ми се обадихте, но в момента гоня срокове и трябва да…
Тя затвори преди да довърши думите си. Усмихнах се. Реших, че всичко е наред, и особено се гордеех с находчивостта си. Пресегнах се към дясната седалка и вдигнах папката. Разтворих я и погледнах хронологията. Според бележките на Тери разговорът с Хинтън беше проведен на 2 февруари Сигурно бяха публикували репортажа на следващия или по-следващия ден. Още щом стигнех до библиотека с компютър, щях да го потърся, да установя точната дата и да прочета какво е пишело за Маккейлъб.
Засега го включих в хронологията под датата 3 февруари.
Препрочетох известните факти и започнах да излагам собствената си теория за случая:
На 7 януари Маккейлъб вижда репортажа за изчезналите хора в „Лос Анджелис Таймс“. Той го заинтригува. Вижда нещо, което ченгетата може да са пропуснали или изтълкували погрешно. Развива теория и два дни по-късно се обажда на Риц във вегаската полиция. Риц отхвърля предложението му, но случайно споменава за разговора на Хинтън, която пише продължението си. В края на краищата, така случаят продължава да циркулира в пресата и подхвърлянето на името на „известен“ следовател може да е от полза.
Вторият репортаж на Хинтън с името на Маккейлъб излиза в „Сън“ през първата седмица на февруари. По-малко от две седмици по-късно, на 13 февруари, Маккейлъб е сам на яхтата си, когато се появява Джордан Шанди и иска да я наеме за половин ден. Докато ловят риба, Маккейлъб изпитва някакви подозрения и тайно го снима. Седмица по-късно Шанди е в търговския център „Промънейд“, следи семейството на Маккейлъб и тайно го снима — както го е снимал самият Маккейлъб. Същата нощ някой взима джипиеса от „Преследваща вълна“ и навярно подменя лекарствата на Маккейлъб.
До 27 февруари Маккейлъб е получил снимките на семейството си в търговския комплекс. Произходът и методът на пращане на фотографиите е неизвестен, но тая дата е документирана, тъй като тогава е създаден файлът в компютъра му. Само два дни след записването на снимките в лаптопа той напуска Каталина. Целта му не е известна, обаче колата му се е върнала мръсна, като че ли е бил на рали. Има я данни, че е записал телефонните номера на една ласвегаска болница и „Мандалей Бей Рисорт“, където за последен път е видян един от изчезналите мъже.
Имаше много възможности и интерпретации. Аз предполагах, че всичко се върти около снимките. Смятах, че тъкмо тия снимки са привлекли Маккейлъб на континента-Смятах, че след три дни колата му се е върнала мръсна, защото е бил в пустинята при Зайзикс Роуд. Беше се хванал на въдицата, неволно или съзнателно, и бе отишъл в пустинята.
Отново погледнах хронологията и стигнах до заключението, че споменаването на Маккейлъб във втория репортаж в „Сън“ е предизвикало реакция. Шанди някак си беше заметен в изчезванията. В такъв случай той сигурно бе следил хода на следствието в пресата. Беше видял името на Маккейлъб и беше отишъл на Каталина, Оная сутрин на яхтата по време на четиричасовото плаване може би е забелязал, че Маккейлъб си пие лекарствата, видял е капсулите и е замислил как да елиминира тая опасност.
Това оставяше въпроса с джипиеса и защо е бил откраднат по време на обира на 21 февруари. Смятах, че просто е бил взет за прикритие. Шанди не можеше да е бил сигурен, че проникването му на яхтата, за да подмени лекарствата на Тери, ще остане незабелязано. И беше взел устройството, за да не се чуди Маккейлъб какви са били намеренията на взломаджията.
По-важният въпрос бе защо Маккейлъб е бил смятан за заплаха, щом теорията му за триъгълника не се е излагала в „Сън“. Нямах представа. Струваше ми се, че има вероятност изобщо да не е бил смятан за заплаха и че просто е бил известна личност, и Шанди е решил да го надхитри и да го убие. Това си оставаше една от неизвестните величини.
И едно от противоречията. В моята теория определено имаше противоречия. Ако първите шестима мъже бяха изчезнали безследно, защо Маккейлъб беше убит по такъв начин, че да има свидетели и труп, които да разкрият истината? Единственият ми отговор бе, че ако Маккейлъб просто беше изчезнал, щеше да има следствие, при което навярно Щяха да преразгледат теорията му за случая с изчезналите хора. Шанди не можеше да допусне това, затова бе елиминирал Маккейлъб по начин, който да изглежда естествен или случаен и да не предизвика подозрения.
Теорията ми се градеше върху предположение и това ме смущаваше Когато работех в полицията, да разчиташ на предположения бе все едно да сипваш пясък в резервоара на колата си. Това беше пътят към провала. Ужасявах се от това колко лесно съм започнал да градя теории върху тълкувания и спекулации, вместо върху здрави като скала факти. Реших да оставя теориите настрани и отново да се съсредоточа върху фактите. Знаех, че Зайзикс Роуд и пустинята са реални и са брънки от фактологичната верига. Разполагах със снимки, които го доказваха. Не знаех дали Тери Маккейлъб наистина е бил там и какво може да е открил. Но вече знаех, че отивам там. И това също беше факт.