— Кръвната проба от аутопсията — казах аз. — Какво установиха?
Грасиела поклати глава.
— Не, важно е какво не установиха.
— Моля?
— Спомнете си, че Тери взимаше цял тон лекарства. Всеки ден, хапче след хапче, течност след течност. Те го поддържаха жив — искам да кажа, до края. Затова докладът за кръвната проба беше дълъг страница и половина.
— Пратиха ли ви го?
— Не, доктор Хансън го получи. Той ми каза за това. И ми се обади, защото в доклада липсвали неща, които би трябвало да са там. Селсепт и програф. Когато е умрял, те не са били в кръвта му.
— А са важни.
Тя кимна.
— Точно така. Той ежедневно взимаше по седем капсули програф. И селсепт — два пъти дневно. Това бяха най-важните му лекарства. Те пазеха сърцето му.
— И без тях е щял да умре, така ли?
— Щяха да му трябват само три-четири дни. Скоро щеше да настъпи конгестивна сърдечна недостатъчност. И тъкмо това се е случило.
— Защо е престанал да ги взима?
— Не е и точно затова имам нужда от вас. Някой е подменил лекарствата му и го е убил.
Повторно прекарах цялата й информация през мелачката.
— Първо, откъде знаете, че си е взимал лекарствата?
— Защото го виждах и Бъди го е виждал, даже клиентът им, човекът, когото са возили на последното плаване, го е виждал да си пие лекарствата. Питах ги. Вижте, нали ви казах, аз съм медицинска сестра. Ако не си беше взимал лекарствата, щях да забележа.
— Добре, значи твърдите, че си е пил хапчетата, обаче това не са били неговите хапчета. Някой ги е подменил. Какво ви кара да смятате така?
Тя се размърда раздразнено. Явно не правех логическите скокове, които очакваше.
— Ще ви обясня. Седмица след погребението, преди да узная нещо за това, започнах да се опитвам да се върна към нормалния живот и разчистих килера, в който Тери държеше всичките си лекарства. Разбирате ли, лекарствата са изключително скъпи. Не исках да отидат на вятъра. Има хора, които направо не могат да си ги позволят. И ние едва можехме да си ги позволим. Застраховката на Тери се беше изчерпала и целите здравни осигуровки отиваха за лекарствата му.
— Значи сте дарили лекарствата, така ли?
— Да, това е традиция при трансплантациите. Когато някой…
Грасиела заби поглед в ръцете си.
— Разбирам — казах аз. — Върнали сте всичко.
— Да. За да помогна на другите. Всичко е ужасно скъпо. А Тери имаше запаси поне за девет седмици. На някой щеше да му струва хиляди.
— Ясно.
— Затова се качих на ферибота и занесох всичко в болницата. Те ми благодариха и аз си мислех, че с това се приключва. Имам две деца, господин Бош. Колкото и да беше трудно, трябваше да продължа напред. Заради тях.
Замислих се за дъщерята. Никога не я бях виждал, но Тери ми беше разправял за нея. Бе ми казал името й и защо я е нарекъл така. Зачудих се дали Грасиела знае тази история.
— Обяснихте ли тези неща на Хансън? — попитах. — Ако някой е подменил лекарствата, трябва да ги предупредите, че…
Тя поклати глава.
— Предвидена е процедура за проверка. На нея се подлагат всички опаковки. Нали разбирате, запечатването на шишетата, датите на годност, серийните номера и така нататък. Нищо не се установи. Нищо не е било подменено. Поне нищо от това, което им дадох аз.
— Тогава?
Грасиела още повече се приближи към ръба на дивана. Вече щеше да пристъпи към същността на въпроса.
— На яхтата. Отворените опаковки, които не дарих, защото не ги приемат. Болнични принципи.
— Установили сте подмяна.
— В шишенцата имаше доза за още един ден програф и два дни селсепт. Прибрах ги в найлонова торбичка и ги занесох в клиника „Авалон“, Преди работех там. Казах им, че моя приятелка е намерила капсулите в джоба на сина си. И че иска да знае какво взима момчето. Те ги анализираха и капсулите… всичките… се оказаха фалшиви. Бяха пълни с бял прах. Всъщност смлени акулски хрущяли. Продават ги в магазините за специалитети и по Интернет. Предполага се, че са някакво хомеопатично лекарство за рак. Лесносмилаемо и леко. Било е затворено в капсулите и Тери не е различил вкуса му. Не би могъл да забележи разликата.
Тя извади от чантичката си сгънат плик и ми го подаде. Вътре имаше две капсули. И двете бели, със ситни розови букви по едната страна.
— От последната доза ли са?
— Да. Запазих тези две и дадох четири на приятелката си в клиниката.
Като действах през плика, отворих едната капсула. Тя поддаде лесно, без да се повреди нито една от двете части. Белият прах се изсипа в плика. Разбрах, че не е трудно да изсипеш съдържанието на капсулите и да го подмениш с безполезен прах.