Выбрать главу

Глава 16

Късно сутринта в деня след пристигането на Рейчъл Уолинг агентите, работещи по така нареченото дело „Зайзикс Роуд“, се събраха лично и по телефона на третия етаж на сградата „Джон Лоурънс Бейли“ в Лас Вегас. Стаята нямаше прозорци и вентилацията бе лоша. От стената ги наблюдаваше снимка на Бейли, агент, убит по време на банков обир преди двайсет години.

Присъстващите агенти седяха на маси, обърнати към предната част на стаята. Отпред бе Рандал Алпърт. Двупосочният монитор беше свързан по телефон и с камера с Куонтико, щата Вирджиния. На екрана се виждаше агент Бразилия Доран, която чакаше да изнесе доклада си. Рейчъл седеше сама на втория ред. Знаеше мястото си там и външно се опитваше да го демонстрира.

Алпърт откри съвещанието, като благосклонно представи присъстващите. Рейчъл си помисли, че тази любезност е заради нея, но скоро разбра, че не всички, които присъстваха лично или по аудиовизуална връзка, се познават.

Той първо представи Доран, също известна като Браз, която ръководеше събирането на информация и действаше като свръзка с националната лаборатория в Куонтико. После помоли всички в стаята да кажат името и специалността или длъжността си. Първа беше Шери Дей, определена за главен агент по случая. Последваха я партньорът й Том Зиго и Джон Кейтс, представител на местното оперативно бюро и единственият чернокож от присъстващите.

Следващите четирима души бяха криминалисти и предишния ден Рейчъл бе срещнала двама от тях на обекта. Това бяха криминалната антроположка Грета Кокс, която ръководеше разкопките, двама патолози — Харви Ричардс и Дъглас Съндийн, и специалистката по анализ на местопрестъпления Мери Понд. След Ед Гънинг, друг агент от „Поведенчески проучвания“ в Куонтико, дойде ред на Рейчъл, която беше последна.

— Агент Рейчъл Уолинг — представи се тя. — От оперативното бюро в Рапид Сити. По-рано в „Поведенчески проучвания“. Имам известен… опит с такива случаи.

— Добре, благодаря, Рейчъл — побърза да вземе думата Алпърт, като че ли смяташе, че тя ще спомене Робърт Бакъс по име.

Това й показа, че в стаята има хора, които не са били информирани за най-важния факт от случая. Предположи, че това е Кейтс, агентът от местното оперативно бюро, и се зачуди дали някой от криминалистите също не е в неведение.

— Да започнем с криминалистичните аспекти — продължи Алпърт. — Имаш ли нещо да кажеш, Браз? Нещо при теб?

— Не и по този въпрос. Мисля, че вашите специалисти по анализ на местопрестъпление са покрили тази страна. Здравей, Рейчъл. Отдавна не сме се виждали.

— Здравей, Браз — тихо отвърна Рейчъл. — Прекалено отдавна.

Тя вдигна очи към екрана и погледите им се срещнаха. Бяха минали седем години, откакто не бе виждала Доран. Имаше уморен вид, устата и очите й бяха намръщени, късата й коса предполагаше, че ней отделя много време. Тя беше преживяваща, Рейчъл го знаеше, и годините взимаха своето.

— Добре изглеждаш — отбеляза Доран. — Сигурно чистият въздух и времето, което прекарваш на открито, ти действат добре.

Алпърт се намеси и спаси Рейчъл от необходимостта да отвърне с подобен фалшив комплимент.

— Грета, Харви, кой иска да е пръв? — отново се възцари над електронното съвещание той.

— Сигурно аз, тъй като всичко започва от разкопките — обади се Грета Кокс. — До седем часа вчера вечерта напълно разкопахме осем трупа, които вече са в „Нелис“. Днес следобед, когато се върнем там, ще започнем с деветия. Онова, което наблюдавахме при първите разкопки, се отнася и за него. Винаги има найлонови чували и…

— Грета, спомни си, че записваме съвещанието — прекъсна я Алпърт. — Моля те, подробно описвай всичко. Все едно говориш пред неинформирана публика. Не спестявай нищо.

„Освен името Робърт Бакъс“, помисли си Рейчъл.

— Добре — съгласи се Кокс. — Хм, и осемте трупа, разкопани и ексхумирани досега, са напълно облечени. Разлагането е напреднало. Ръцете и краката са завързани с изолирбанд. На главите на всички има найлонови чували, завързани с изолирбанд на шията. Няма разлики в тази методика, даже между първата и втората жертва. Което е необичайно.

Късно предишния ден Рейчъл бе видяла снимките. Беше се върнала в командната каравана, за да проучи снимките на стената. Струваше й се ясно, че всички мъже са били удушени. Найлоновите чували не бяха прозрачни, но въпреки това виждаше лицата. Устите им бяха широко отворени в търсене на липсващия въздух. Това й напомни за снимките на военни жестокости, разложени трупове в масови гробове в Югославия и Ирак.