Вече нямаше защо да се бои, връзката си бе отишла завинаги.
Вратата се отвори и в стаята надникна Шери Дей.
— Искаш ли бутилка вода, Рейчъл?
— Да, много мило. Благодаря ти.
— Салфетки?
— Не, няма нужда. Не плача.
— Веднага се връщам.
Дей затвори вратата.
— Не плача — каза на празната стая Рейчъл.
Опря лакти на масата и скри лицето си в шепи. В мрака видя спомен. Двамата с Тери водеха следствие. Не бяха партньори, но тогава Бакъс ги прати да работят заедно. Анализираха местопрестъпление. Майка и дъщеря, завързани една за друга и хвърлени във водата. Момичето толкова силно бе стискало кръстче в ръката си, че разпятието се беше отпечатало върху дланта му. Тери работеше — снимаше — и Рейчъл отиде до кафенето за кафе. Когато се върна, видя, че е плакал. И тогава разбра, че е преживяващ, че е като нея.
Дей влезе и остави пред нея бутилка изворна вода и пластмасова чаша.
— Добре ли си?
— Да, благодаря за водата.
— Случи се изневиделица. Аз не го познавах и се изумих, когато научих.
Рейчъл само кимна. Ней се приказваше за това. Телефонът иззвъня и тя изпревари Дей. Вдигна слушалката, вместо да натисне бутона за тонколоните. Така можеше да поговори с Доран насаме — поне нямаше да чуват отсрещната страна.
— Браз?
— Здрасти, Рейчъл, много съжалявам, че не ти…
— Няма нищо. Не си длъжна да ме информираш за всичко.
— Знам, но трябваше да ти кажа за това.
— Сигурно го е пишело в някой от бюлетините и просто съм го пропуснала. Само че е странно да научиш така.
— Знам. Съжалявам.
— Значи си отишла на погребението, така ли?
— На траурната служба, да. На острова, където живееше той. На Каталина. Беше адски красиво и много тъжно.
— Имаше ли много агенти?
— Не, не чак толкова много. Трудно се стига до там. Трябва да вземеш ферибот. Обаче все пак дойдоха неколцина, имаше хора от полицията, роднини и приятели. Беше и Клинт Истууд. Мисля, че беше дошъл с личния си хеликоптер.
Вратата се отвори и влезе Алпърт. Изглеждаше освежен, сякаш през почивката бе дишал чист кислород. Другите двама агенти, Зиго и Гънинг, се появиха подире му и седнаха на местата си.
— Готови сме да започнем — каза Рейчъл на Доран. — Сега ще те включа на екрана.
— Добре, Рейчъл, по-късно ще поговорим.
Рейчъл подаде слушалката на Алпърт, който натисна телеконферентния бутон. Доран се появи на екрана. Изглеждаше още по-уморена.
— Добре, готови ли сме? — попита Алпърт. След като никой не отговори, той продължи:
— Какво означават отпечатъците върху лодката?
— Отпечатъците означават, че трябва да узнаем кога и защо Маккейлъб е идвал в пустинята, преди да умре — отвърна Дей.
— И трябва да отидем в Лос Анджелис, за да проверим обстоятелствата около смъртта му — прибави Гънинг. — Само за да се уверим, че инфарктът е бил истински.
— Съгласна съм, но има един проблем — отвърна Доран. — Той беше кремиран.
— Кофти — изсумтя Гънинг.
— Направили ли са му аутопсия? — попита Алпърт. — Взели ли са му кръвни и тъканни проби?
— Не знам — каза Браз. — Известно ми е само, че е кремиран. Бях на траурната служба. Роднините изсипаха пепелта му от яхтата.
Алпърт обиколи с поглед лицата в стаята и спря на Гънинг.
— Заеми се с това, Ед. Иди там и виж какво ще откриеш. Побързай. Аз ще се обадя в оперативното бюро и ще им кажа да ти дадат колкото хора ти трябват. И за Бога, не допускай да научи пресата. Маккейлъб беше известна личност заради филма. Ако надушат, медиите ще ни се нахвърлят като лешояди.
— Ясно.
— Други идеи? Предложения?
Отначало всички мълчаха. После Рейчъл се прокашля и тихо заговори.
— Нали знаете, че Бакъс обучи и Тери. Отново последва мълчание, нарушено от Доран.
— Така е.
— Когато започнаха учебната програма, Бакъс първо избра Тери. Аз бях втора.
— И какво значение има за нас това? — попита Алпърт.
Рейчъл сви рамене.
— Кой знае? Обаче Бакъс ми прати послание с джипиеса. Може да е повикал Тери преди мен.
Всички се замислиха над думите й.
— Искам да кажа, защо съм тук? Защо ми е пратил колета, при положение че знае, че вече не работя в „Поведенчески проучвания“? Има си причина. Бакъс има някакъв план. Може Тери да е бил неговата първа част.