Алпърт бавно кимна.
— Мисля, че трябва да го имаме предвид.
— Възможно е той да наблюдава Рейчъл — предположи Доран.
— Е, да не избързваме със заключенията — отвърна Алпърт. — Нека се придържаме към фактите. Агент Уолинг, искам да сте крайно предпазлива, естествено. Но нека проверим положението с Маккейлъб и да видим какво ще открием, преди да правим изводи. Междувременно, Браз, имаш ли нещо друго?
Зачакаха, докато Доран се извърна настрани към бележките си. Явно имаше нужда от малко време, за да превключи от Маккейлъб към останалите улики.
— Имаме нещо, което може би е свързано с Маккейлъб. Но нека преди това приключим с другите неща. Хм, първо, едва сега започваме с изолирбанда и чувалите от труповете. Дайте ни още един ден и ще мога да ви съобщя някаква информация. Дрехите сигурно ще останат в сушилнята още една седмица, преди да са готови за анализ. Така че и тук няма нищо. Вече говорихме за дъвката. До довечера ще пуснем зъбния профил за сравнение. Остава джипиесът.
Рейчъл забеляза, че всички в стаята напрегнато се взират в телевизионния екран. Сякаш Доран се намираше при тях.
— В това отношение имаме известен напредък. Серийният номер ни отведе в магазин на „Биг Файв Спортинг Гуудс“ в Лонг Бийч, щата Калифорния. Вчера агенти от лосанджелиското оперативно бюро отидоха в магазина и установиха, че този гъливър, модел сто, е купен от някой си Обри Сноу. Оказа се, че господин Сноу е риболовен водач и вчера е бил в океана. Снощи, когато се е прибрал на кея, подробно са го разпитали за джипиеса му. Той ни съобщи, че го е изгубил преди единайсет месеца при игра на покер с още неколцина водачи. Бил е много ценен, защото в паметта му са били записани няколко точки, съответстващи на любимите му и най-продуктивни риболовни зони по крайбрежието на Южна Калифорния и Мексико.
— Дал ли е името на човека, който го е спечелил? — бързо попита Алпърт.
— Не, за съжаление. Играта била импровизирана. Времето било лошо и нямало клиенти. Много водачи висели на пристанището и почти всяка вечер се събирали да играят покер. Всяка вечер различни играчи. Много пиене. Господин Сноу не си спомня името на човека, нито знае нещо за него. Смятал, че онзи не бил от кея, където самият той си държи яхтата, защото оттогава не го бил виждал. Хората от оперативното бюро днес трябва да се срещнат със Сноу и да заведат художник, за да направят портрет по неговото описание. Даже рисунката да е точна обаче, в онзи район има адски много кейове и риболовни яхти. Вече ми съобщиха, че оперативното бюро може да отдели само двама агенти по този случай.
— Ще им се обадя и ще наредя да пратят повече хора — обеща Алпърт. — Когато уреждам командировката на Ед за разследването на смъртта на Маккейлъб, ще поискам още агенти. Ще разговарям направо с Ръсти Хейвършоу.
Рейчъл знаеше това име. Хейвършоу беше специалният агент, който ръководеше лосанджелиското оперативно бюро.
— Няма да е излишно — отвърна Доран.
— Ти каза, че това било свързано с Маккейлъб. Защо?
— Гледал ли си филма?
— Всъщност не, не ми остана време.
— Е, Маккейлъб имаше риболовна яхта на Каталина. Не знам как се е вписал в местното общество, но може да е познавал някои водачи, които са участвали в онези игри на покер.
— Разбирам. Малко е вероятно, но трябва да го проверим. Ед, имай го предвид.
— Ясно.
На вратата се почука, но Алпърт не обърна внимание. Шери Дей стана и отиде да отвори. Рейчъл видя, че е агент Кейтс, който й прошепна нещо.
— Друго, Браз? — попита Алпърт.
— Засега не. Мисля, че трябва да насочим вниманието си към Лос Анджелис и да проверим…
— Извинете ме — прекъсна я Дей и въведе Кейтс в стаята. — Чуйте това.
Агентът махна с ръка, сякаш показваше, че не е нищо важно.
— Хм, току-що ми се обадиха от портала на обекта. Задържали са човек, който току-що е пристигнал. Частен детектив от Лос Анджелис. Казва се Йеромибус Бош и…
— Искаш да кажеш Йеронимус Бош ли? — попита Рейчъл. — Като художника?
— Да, точно така. Не знам за художника, обаче така го представи моят човек. Така или иначе, това е всичко. Завели са го в една от караваните и са обискирали колата му, без негово знание. На предната седалка имало папка със записки и други неща, но и със снимки. На една от снимките е лодката.
— Тукашната лодка ли? — смая се Алпърт.
— Да, оная, дето маркираше първия гроб. Има и вестникарска статия за шестимата изчезнали.
Алпърт огледа всички и каза:
— Шери и Том, обадете се в „Нелис“ и им кажете да приготвят хеликоптер. Размърдайте се. И вземете агент Уолинг със себе си.