Дей ми отправи напрегната, злобна усмивка.
— Вижте, можете да правите впечатление на себе си с това, но не и на нас. Всичко се свежда до едно: ако искате да се измъкнете оттук, започвайте да разказвате. Вече имате разрешението на клиентката си. Предлагам ви да започнете с това коя е тя.
Отпуснах се назад. Тя беше крепост, която се съмнявах, че мога да превзема. Обаче ако не друго, бях получил оная Усмивка от Рейчъл Уолинг. Това ми подсказа, че бих могъл по-късно да се пробвам да преодолея барикадата на ФБР с нея.
— Клиентката ми се казва Грасиела Маккейлъб. Жената на Тери Маккейлъб. Искам да кажа, вдовицата.
Дей запремигва, но бързо се възстанови от изненадата. А може и да не бе изненада. Може да беше някакво потвърждение.
— И защо ви е наела?
— Защото някой е подменил лекарствата на съпруга й и го е убил.
Това предизвика кратко мълчание. Рейчъл бавно отстъпи от плота и се върна на стола си. С няколко въпроса и напътствия от страна на Дей им разказах как Грасиела ми се е обадила, подробностите за подменените лекарства на мъжа й и моето разследване до идването ми в пустинята. Започвах да смятам, че не ги изненадвам с нищо. По-скоро потвърждавах нещо или поне разказвах история, части от която те вече знаеха. Когато свърших, Дей ми зададе няколко изясняващи въпроса, свързани с моите действия. Зиго и Уолинг само слушаха.
— Хм, интересна история — накрая заяви Дей. — Много информация. Защо не я разгледате в нейния контекст? Какво означава всичко това за вас?
— Мен ли питате? Мислех, че с това се занимава Куонтико — изсипва всичко в мелачката, откъдето излизат следственият профил и всички отговори.
— Не се бойте, и това ще стане. Но бихме искали да чуем вашето мнение.
— Ами… — започнах, но не продължих. Опитвах се да изсипя всичко в моята мелачка и да прибавя Робърт Бакъс като последна съставка.
— Да?
— Момент, опитвам се да свържа нещата.
— Просто ни кажете какво мислите.
— Някой от вас познаваше ли Тери Маккейлъб?
— Всички го познавахме. Какво общо има това с…
— Искам да кажа дали сте го познавали лично.
— Аз го познавах — обади се Рейчъл. — Работили сме заедно но изгубих връзка с него. До днес даже не знаех, че е починал.
— Е, тогава би трябвало да знаете — и ще го разберете, когато отидете там и проверите къщата му, яхтата и всичко останало, че той е продължавал да работи по различни случаи. Не е можел да престане. Работил е по някои свои неразкрити престъпления, както и по нови случаи. Чел е вестници и е гледал телевизия. Обаждал се е на ченгета във връзка с дела, които са го интересували, и им е предлагал помощта си.
— И затова ли са го убили? — попита Дей.
Кимнах.
— Накрая. Така смятам. През януари в „Лос Анджелис Таймс“ публикували оня репортаж от папката. Тери го прочел и той го заинтригувал. Обадил се във вегаската полиция, за да предложи услугите си. Те го шитнали. Обаче това не им попречило да подхвърлят името му на местния вестник, който пуснал нова статия за изчезналите хора.
— Кога се е случило това?
— В началото на февруари. Сигурен съм, че можете да проверите. Така или иначе, тоя репортаж, името му в репортажа, е привлякло вниманието на Поета към него.
— Вижте, не потвърждаваме нищо за Поета. Разбирате ли го?
— Естествено, както искате. Можете да разглеждате всичко това като хипотетично, ако щете.
— Продължавайте.
— Някой е похищавал онези мъже — и сега знаем, че ги е погребвал в пустинята. Като всички добри серийни убийци, той е следял медиите, за да види дали някой не събира две и Две и не се приближава към него. Вижда новия репортаж, прочита името на Маккейлъб. Той му е стар колега. Предполагам, че навремето са се познавали. От Куонтико, преди Тери Да създаде офиса на „Поведенчески проучвания“ в Лос Анжелис Преди да се разболее.
— Всъщност Тери е първият агент, когото е обучил Бакъс — посочи Уолинг.
Дей я погледна, като че ли е предала доверието й. Уолинг Не й обърна внимание и това ми хареса.
— Ето, виждате ли? — казах. — Помежду им е имало връзка. Бакъс вижда името във вестника и се случва една от две възможности. Приема го като предизвикателство или знае, че Маккейлъб е безпощаден и ще продължи въпреки очевидната липса на интерес от страна на полицията.
— И затова е тръгнал по дирите на Маккейлъб — заключи Дей.
— Точно така.
— И се е наложило да го очисти по начин, който да не повдигне никакви съмнения — прибави Рейчъл.