Включих зарядното устройство в контакта под масата и Набрах номера на Бъди Локридж, но ми отговори гласова поща. Прекъснах, без да оставя съобщение. После се обадих На Грасиела и я попитах дали са се появили феберейците.
— Току-що си тръгнаха — отвърна тя. — Прегледаха много неща вкъщи и сега отидоха на яхтата. Ти беше прав, ще вземат яхтата. Не знам кога ще я върнат.
— Днес виждала ли си Бъди?
— Бъди ли? Не, трябваше ли да дойде?
— Не, просто се чудех.
— Още ли си при феберейците?
— Не, пуснаха ме преди няколко часа. Сега съм във Вегас. Ще продължа да работя по случая, Грасиела.
— Защо? Струва ми се… агентите ми казаха, че следствието било приоритетно. Според тях онзи агент е подменил лекарствата му. Бакъс.
С други думи, питаше с какво превъзхождам внушителните способности на Федералното бюро за разследване. С нищо, естествено. Но си спомних какво бе казал Тери за мен на Грасиела. Че ако някога с него се случи нещо, би искал аз да го разследвам. Това не ми позволяваше да се откажа.
— Защото така искаше Тери — отвърнах. — Но не се бой-ако се натъкна на нещо, което Бюрото не знае, ще им го съобщя. Също като днес. Не се опитвам да си съпернича с тях. Просто водя разследване, Грасиела.
— Добре.
— Но знаеш, че не си длъжна да им го казваш, ако те попитат. Това може да не им хареса.
— Знам.
— Благодаря, Грасиела. Ще ти се обадя, ако се появи нещо.
— Благодаря ти, Хари. Желая ти късмет.
— Сигурно ще ми потрябва.
След като прекъснах, отново опитах да се свържа с Бъди Локридж, но пак се включи гласовата поща. Предположих, че пътува със самолет и си е изключил мобифона. Поне така се надявах. Надявах се, че е отишъл на яхтата преди агентите. Оставих телефона и отидох при хладилника. Набързо си направих сандвич със сирене и бял хляб. Зареждах продуктите в случай, че дъщеря ми поиска печен сандвич със сирене, когато ми идваше на гости. Това бе любимата й храна. Прескочих печенето. Бързо изядох безвкусния сандвич на крак, за да запълня празнотата в стомаха си. После седнах на масата и разтворих бележника си на нова страница. Използвах упражненията за релаксация, които бях научил преди години на курс по хипноза. Представих си гола черна дъска. Съвсем скоро взех тебешир и започнах да пиша по нея. Доколкото можех, възпроизведох бележките на Тери Маккейлъб от конфискуваната папка — бележките, които бяха взели феберейците. След като написах всичко, което си спомнях, започнах да го преписвам в бележника си. Струва ми се, че възпроизведох повечето информация, освен телефонните номера, а те не ме интересуваха особено много, тъй като можех да ги взема от телефонни услуги.
През отворената балконска врата чух висок вой на реактивни двигатели. Поредният самолет паркираше в края на пистата. Двигателите утихнаха и отново се възцари тишина.
Отворих картата на Маккейлъб. Прегледах всички страници и не намерих други ръкописни обозначения освен на страницата с Южна Невада и съседните райони от Калифорния и Аризона. Тери беше оградил резервата „Мохаве“. Знаех, че там се намира изходът за Зайзикс Роуд и обектът на ФБР. Във външното поле на картата Маккейлъб бе написал колона от числа и беше получил сбора 138. Отдолу имаше черта и пишеше: „А всъщност 148“.
Предположих, че тези числа отговарят на километри. Погледнах картата и видях, че са обозначени разстоянията на всички важни пътища. След секунди намерих числата, съответстващи на колоната в полето на страницата. Маккейлъб бе събрал разстоянията между Лас Вегас и място на шосе 15 насред Мохаве. Зайзикс Роуд беше прекалено малък и незначителен, за да фигурира на картата по име. Допуснах обаче, че това е безименната точка на шосе 15, от която Тери е започнал да събира разстоянията.
В бележника си записах и събрах числата. Той имаше право — според картата 138 километра. Ала после сигурно беше определил друг път, възлизащ на 148 километра. Предположих, че е минал по тоя път и е получил различен резултат на километража си. Това противоречие се дължеше на факта, че в Лас Вегас бе ходил до конкретно място. Разстоянието на картата беше обозначено според друга крайна точка в града.
Нямах представа каква е била целта на Маккейлъб. Не знаех кога са направени обозначенията на картата, нито дали по някакъв начин са свързани със случая. Но предполагах, че имат връзка, защото Тери отчиташе километрите от Зайзикс Роуд. Това не можеше да е съвпадение. Не съществуват съвпадения.
Отвън чух кашляне. Жената от съседния апартамент пушеше на своя балкон. Тя ми се струваше изключително странна и винаги, когато отсядах в мотела, повече или по-малко я наблюдавах. Не беше голяма пушачка и явно излизаше на балкона само когато на пистата паркираше частен самолет, Някои хора обичат да гледат самолети. Обаче си мислех, че е замислила нещо, и това ме правеше още по-любопитен. Предполагах, че набелязва жертви за казината или пък други комарджии.