Излязох на балкона и когато погледнах надясно, видях съседката ми да хвърля нещо назад в апартамента си. Нещо, което не искаше да забележа.
— Как си, Джейн?
— Чудесно, Хари. Напоследък не си се мяркал.
— Нямаше ме няколко дни. Какво става там?
Посочих към пистата. Поредният лъскав черен самолет бе спрял до своя близнак. До стълбичката чакаше също толкова черна лимузина. От самолета слизаше мъж с костюм, слънчеви очила и червено-кафяв тюрбан. Разбрах, че съм провалил разузнаването на Джейн, ако при появата ми беше захвърлила фотоапарата или бинокъла си.
— Султанът на суинга — измърморих, само за да кажа нещо.
— Сигурно — съгласи се тя.
Джейн дръпна от цигарата си и пак се закашля. Знаех, че не е пушачка. Пушеше, за да има повод да стои на балкона и да наблюдава богаташите и самолетите им. И нямаше кафяви очи — бях я видял един ден, когато бе забравила да си сложи цветните лещи. А и къносаната й черна коса навярно също не беше с естествения си цвят.
Искаше ми се да я попитам какво е замислила, каква е играта или измамата. Но освен това ми харесваха нашите съседски разговори и вече не бях ченге. И ако заниманието на Джейн — не знаех фамилията й — бе да отнема част от състоянията на ония богаташи, дълбоко в себе си не можех да събера достатъчно възмущение. Целият град беше изграден върху същия принцип. Хвърляш зара в града на желанията и получаваш каквото ти се пада.
Усещах нещо вътрешно добро в нея. Увредено, но добро. Веднъж, когато бях довел дъщеря си, срещнахме Джейн на стълбището и тя спря да си поговори с Мади. На другата сутрин намерих на изтривалката до вестника си малка плюшена пантера.
— Как е дъщеря ти? — сякаш прочела мислите ми, попита тя.
— Добре е. Онзи ден ме попита дали „Кралят на бургерите“ и „Млечната кралица“ са женени.
Джейн се усмихна и отново зърнах тъгата в очите й. Разбирах, че има нещо общо с децата. Зададох й въпрос, който отдавна ми се въртеше в главата.
— Имаш ли деца?
— Дъщеря. Малко по-голяма от твоята. Вече не е при мен. Живее във Франция.
Не каза нищо повече и аз не попитах. Почувствах се гузен заради онова, което имам в живота, и защото още преди дай задам въпроса знаех, че бъркам с пръст в раната й. Това обаче я накара да ми зададе въпрос, който навярно също отдавна се бе въртял в главата й.
— Полицай ли си, Хари?
Поклатих глава.
— Бях. В Лос Анджелис. Как разбра?
— Просто предположих. Мисля, че беше заради начина, по който извеждаш дъщеря си от колата. Все едно си готов да се нахвърлиш срещу всичко, което помръдне. Всичко лошо, естествено.
Свих рамене. Беше ме поставила на мястото ми.
— Това ми допадна — прибави Джейн. — С какво се занимаваш сега?
— Всъщност с нищо. Мисля по въпроса, нали разбираш.
— Да.
Изведнъж бяхме започнали да ставаме нещо повече от съседи, водещи повърхностен разговор.
— Ами ти? — попитах.
— Аз ли? Просто чакам нещо.
Толкова по тоя въпрос. Знаех, че това е краят на тази насока от диалога. Извърнах се от нея и вперих поглед в поредния султан или шейх, която се спускаше по самолетната стълбичка. Шофьорът на лимузината чакаше с отворена врата. Стори ми се, че има нещо под сакото си, нещо, което можеше да извади, ако стане напечено. Отново погледнах жената.
— До скоро, Джейн.
— Довиждане, Хари. Предай й много поздрави от мен.
— Непременно. Пази се.
— И ти.
Прибрах се вътре и пак опитах да се свържа с Бъди Локридж. Същият резултат. Нищо. Взех химикалката и нетърпеливо забарабаних по бележника си. Вече трябваше да ми отговори. Не се безпокоях. Дразнех се. Сведенията за Бъди предполагаха, че на него не може да се разчита. Нямах време за такива неща.
Изправих се, отидох в кухненския бокс и извадих бира от хладилника под плота. Отворих бутилката на касата на вратата и отпих голяма глътка. Студената течност проби запушалката от пустинен прах и приятно потече в гърлото ми. Бях си го заслужил.
Върнах се до балконската врата, обаче не излязох навън. Не исках пак да стряскам Джейн. Погледнах навън и видях, че лимузината е изчезнала и вратата на новия самолет е затворена. Наведох се напред и надзърнах към балкона на Джейн. Нямаше я. Забелязах, че в пепелника върху парапета има угасена цигара, от която бе изпушена само около четвърт. Някой трябваше дай каже, че това я издава.