След няколко минути шишето беше празно, аз отново седях на масата и преглеждах записките си и картата на Маккейлъб. Знаех, че пропускам нещо, но просто не се сещах какво. Усещах го, бях наблизо. Обаче засега просто не можех да го напипам.
Мобилният ми телефон иззвъня. Най-после Бъди Локридж.
— Ти ли ми звъня преди малко?
— Да. Но ти казах да не ми се обаждаш на този номер.
— Знам, но ти току-що ми позвъни. Реших, че спокойно мога да ти се обадя.
— Ами ако не бях аз?
— Излезе твоето име. Знаех, че си ти.
— Да, обаче откъде знаеше, че съм аз? Ами ако някой беше звънял от моя мобифон?
— Уф.
— Да, точно така, „уф“. Виж, Бъди, ако ще работиш с мен, трябва да слушаш какво ти говоря.
— Добре, добре, разбирам.
— Хубаво. Къде си?
— Във Вегас, мой човек. Както ми каза.
— Взе ли всичко от яхтата?
— Да.
— Без да те спрат феберейците, нали?
— Всичко е наред, мой човек.
— Къде си в момента?
Докато говорех, забелязах нещо в бележките си и си спомних нещо друго от репортажа в „Таймс“ за изчезналите хора. По-скоро си спомних кръга, който Тери беше начертал върху изрезката.
— В „Б“ съм — отвърна Локридж.
— В „Б“ ли? Къде е това „Б“?
— Голямото „Б“, мой човек.
— Какви ги говориш, Бъди? Къде си?
— Мислех, че всичко е секретно, мой човек — прошепна той. — Нали може да ни подслушват?
— Не ми пука дали ни подслушват, Бъди. Престани с шифъра. Какво е това голямо „Б“?
— „Беладжо“. Елементарен шифър бе, пич.
— Елементарен шифър за елементарен мозък. Искаш да кажеш, че си се настанил в „Беладжо“ на моя сметка, така ли?
— Точно така.
— Ами тогава напускай веднага.
— Какво? Та аз току-що пристигнах.
— Няма да ти плащам нощувките в „Беладжо“. Напусни и ела при мен. Ако можех да си позволя да те издържам в „Беладжо“, самият аз щях да се настаня там.
— И никакви командировъчни, така ли?
— Никакви.
— Добре. Къде си?
Дадох му името и адреса на мотела и той веднага разбра, че съм в покрайнините.
— Хубав ли е изгледът при теб?
— Зарежи това, просто ела.
— Хм, виж, вече се настаних. Няма да ми върнат парите. Вече ми таксуваха картата, пък и осрах тоалетната. Това е все едно да използваш стаята, нали знаеш. Ще пренощувам тук и утре ще се пренеса при теб.
„Няма да има утре“, помислих си, обаче не му го казах.
— Тогава ще си плащаш сам всичко над цената на тоя мотел, мой човек. Не съм ти казвал да се настаниш в най-скъпия хотел във Вегас.
— Добре де, добре, сам ще си платя, щом казваш. Така да е. Не ми пука.
— Добре. Наел ли си кола?
— Не, дойдох с такси.
— Хубаво, слез с асансьора, вземи друго такси и докарай нещата при мен.
— Може ли първо да отида на масаж?
— За Бога, Бъди, ако не…
— Майтапя се бе, майтапя се! Не разбираш ли от шеги, Хари? Идвам.
— Добре. Чакам те.
Прекъснах, без да се сбогувам, и веднага изтрих разговора от паметта. Бях възбуден. Набирах инерция. Смятах, че неизвестно как съм разгадал една от загадките. Погледнах възпроизведените записки на Маккейлъб и по-конкретно един от редовете.
Теория за триъгълника? — 1 точка дава 3
Във вестникарския репортаж той бе оградил думата „кръг“ в цитата на детектива от полицията за разстоянието, изминато от взетата под наем кола на един от изчезналите мъже, в резултат на което следователите трябвало да покрият голяма територия в търсене на улики.
Предполагах, че е оградил думата, защото според него е била грешна. Зоната на търсене не беше кръг. Тя бе триъгълник, което означаваше, че изминатото от взетата под наем кола разстояние е образувано от трите страни на триъгълник. Първата точка беше летището, началото. Мъжът бе взел под наем колата и се беше отправил към втората точка. Това бе мястото, където се бяха пресекли пътищата му с похитителя. Третата точка беше мястото, където похитителят бе отвлякъл жертвата си. Накрая колата беше върната в първата точка, което затваряше триъгълника.
Когато бе писал бележките си, Маккейлъб не беше знаел за Зайзикс Роуд. Бе имал една точка — паркинга за коли под наем на летището. И беше написал, че „1 точка дава 3“, знаейки, че ако има още един връх на триъгълника, ще получи и последния.
— Още един връх на триъгълника означава, че може да определи и трите — казах на глас.
Изправих се и закрачих из стаята. Бях ободрен и смятах, че напредвам. Наистина, похитителят можеше многократно да е спирал с колата под наем, което обезсмисляше теорията за триъгълника. Но в противен случай, ако не се бе разсейвал и целенасочено си беше вършил работата, теорията за триъгълника щеше да е валидна. В неговото усърдие можеше да се крие и слабостта му. Това правеше Зайзикс Роуд третия връх на триъгълника, тъй като той беше последната спирка на колата преди завръщането й на летището. Което означаваше, че вторият връх остава неизвестен. Точката на пресичане. Мястото, където се бяха срещнали хищник и жертва. Засега не знаех кое е това място, но благодарение на безмълвния си партньор знаех как да го намеря.