Реши да не рискува, като мести колата от предния на задния паркинг. Това можеше да привлече вниманието на онзи, дето топлеше пейката оттатък улицата. Вместо това леко отвори вратата и се измъкна от автомобила. Клекна и се провря между други две коли, после се изправи, нахлупи бейзболната шапка на главата си и дръпна козирката надолу.
Мина по галерията на долния етаж на двуетажния мотел, покрай автоматите за газирани напитки и шоколади, излезе от другата страна и закрачи през задния паркинг, сякаш търсеше колата си. Озърна се нагоре към осветения балкон, който според него отговаряше на стая двайсет и две, стаята, в която беше влязла Рейчъл. Видя, че плъзгащата се врата е отворена.
Докато се оглеждаше, като че ли търсеше колата си, забеляза, че агентът на пейката не вижда задния паркинг. Никой не го наблюдаваше там. Небрежно се приближи под балкона на стая двайсет и две и се заслуша в опит да чуе някоя и друга дума, процедила се през отворената врата. Чуваше гласа на Рейчъл, ала не разбираше думите, докато съвсем ясно не долови израза „сигурно се чувстваш като гол“.
Това го обърка и го заинтригува. Обмисляше възможността да се покатери на втория етаж, за да подслуша разговора в стая двайсет и две. Сепна го хлопването на затворена врата. Предположи, че Рейчъл е излязла, върна се при галерията и се скри зад един автомат за кола. Чу рев на запален мотор. Зачака и се заслуша. Долови шум на друга кола, влизаща в паркинга. Придвижи се от автомата до ъгъла и надникна. Някакъв мъж слизаше от такси и Бакъс го позна. Съдружникът на Тери Маккейлъб. Нямаше съмнение. Почувства се така, сякаш се бе натъкнал на истинско съкровище. Какво кроеше Рейчъл? Как толкова бързо се беше свързала със съдружника? И какво правеше лосанджелиското полицейско управление?
Погледна зад таксито и видя, че колата на Рейчъл потегля по улицата. След малко единият гранд ам взе човека от автобусната спирка. Бакъс отново смъкна козирката на шапката си, излезе от галерията и се запъти към автомобила си.
Глава 26
Гледах през шпионката. Мислех си за агент Уолинг и се питах как жестоките условия във ФБР и Дакота не са й отнели огъня и чувството за хумор. Тя ми харесваше, чувствах я близка. Смятах, че мога дай се доверя, и в същото време разбирах, че ме е изиграла професионалистка. Бях сигурен, че не ми казва всичко, което крои — никой не го прави, — но ми беше казала достатъчно. Искахме едно и също, може би поради различни причини. Но нямах колебания в решението си на другата сутрин да взема със себе си пътник.
Шпионката изведнъж се изпълни с изкривения образ на Бъди Локридж. Отворих вратата преди да почука и бързо го дръпнах вътре. Чудех се дали Уолинг го е видяла.
— Идваш в най-неподходящия момент, Бъди. Някой заговори ли те на идване?
— Къде, тук ли?
— Да.
— Не, просто си слязох от таксито.
— Добре, тогава защо закъсня?
Той се оправда, че в „Беладжо“ нямало таксита — отговор, на който не повярвах. Докато вземах двете папки, които носеше, забелязах, че единият джоб на дънките му е издут.
— Глупости, Бъди. В тоя град може би наистина трудно се намират таксита, но не и в „Беладжо“. Там винаги чакат коли.
Пресегнах се и потупах пълния му джоб.
— Отбил си се да поиграеш, нали? Джобът ти е пълен с жетони.
— Виж, спрях да изиграя две бързи игри на двайсет и едно. Обаче извадих късмет, мой човек. Я погледни.
Той бръкна в джоба си и извади шепа петдоларови жетони.
— Страшно ми вървеше, а човек не бива да бяга от късмета си!
— Страхотно. Това ще ти помогне да платиш за стаята, в която си отседнал.
Бъди огледа апартамента ми. През отворената балконска врата нахлуваше ревът на трафика и самолетен вой.
— С удоволствие — отвърна той. — Няма да остана тук.
Едва не се засмях, като имах предвид какво съм видял на яхтата му.
— Е, върви където искаш, защото повече не ми трябваш. Благодаря, че ми донесе папките.
Бъди се ококори.
— Какво?!
— Имам си нов партньор. От ФБР. Затова можеш да се върнеш в Лос Анджелис, когато пожелаеш, или да играеш на двайсет и едно, докато разориш „Беладжо“. Ще ти платя самолетния билет, както обещах, пътуването с хеликоптера до острова и четирийсет долара за стаята. Това е наемът за един ден тук.
Повдигнах папките.
— И ще прибавя двеста долара за времето, което изгуби с идването си тук.
— Няма да стане, мой човек. Бих толкова път и мога да ти помагам. И по-рано съм работил с агентите, когато им помагахме с Тери.
— Това е било преди, Бъди, не сега. Стига. Ще те закарам до хотела ти. Сам каза, че такситата били редки, пък и без това отивам натам.