Нямах ключ, но вратата щеше да се заключи автоматично.
— Да, това добре.
Кимнах и закрачих наляво по коридора. Влязох в стаята на Мади и затворих вратата. В контакта на отсрещната стена беше включена нощна лампа, която хвърляше синкаво сияние. Отидох до леглото и включих лампата на нощното шкафче. От опит знаех, че светлината не смущава Мади. Сънищата на петгодишната ми дъщеричка бяха толкова дълбоки, че тя като че ли можеше да спи при всякакви условия, даже по време на плейофите по телевизията или земетресение пета степен.
Видях тъмна коса, пръсната върху възглавницата. Лицето й бе обърнато на другата страна. Отметнах къдриците от страните й, наведох се и я целунах по бузата. Обърнах глава настрани, за да доближа ухо към нея. Заслушах се в дишането й и бях възнаграден. След кратък миг на безпочвен страх облекчено въздъхнах.
Отидох при бюрото и изключих мониторната система, другата половина от която сигурно беше в дневната или спалнята на Марисол. Сега от нея нямаше нужда. Нали бях тук.
Мади спеше на голямо легло с пъстра завивка, цялата на всевъзможни котенца. Телцето й заемаше невероятно малко пространство на леглото и имаше предостатъчно място да облегна втората възглавница на таблата и да легна до нея. Пъхнах ръка под завивката и лекичко я сложих на гърба й. Неподвижно зачаках, докато не усетих едва доловимото повдигане и спускане. С другата си ръка разтворих папката за Поета и се зачетох.
На вечеря бях прегледал повечето материали. Сред тях имаше профил на заподозрения, разработен отчасти от агент Рейчъл Уолинг, наред със следствени доклади и снимки от местопрестъпления, които се бяха събрали по време на разследването, докато феберейците бяха следили Поета из страната. Това се беше случило преди осем години, когато Бакъс бе убил осем детективи от отдел „Убийства“, придвижвайки се от изток на запад, преди походът му да свърши в Лос Анджелис.
Докато дъщеричката ми спеше до мен, продължих с докладите, написани след като бяха заподозрели специалния агент от ФБР Робърт Бакъс. След като Рейчъл Уолинг го беше простреляла и той бе изчезнал.
Имаше обобщение на аутопсията на трупа, открит от инспектор от министерството на водите и енергетиката в отводнителен тунел в каньона Лоръл. Тялото било намерено почти три месеца след като Бакъс бил прострелян, паднал през прозореца на една къща в каньона и изчезнал в мрака и храсталаците. В джобовете на мъртвеца били намерени документи на агент от ФБР. Разкъсаните дрехи също били негови-костюм, шит по поръчка за Бакъс в Италия, когато го пратили като консултант в издирването на сериен убиец в Милано.
Разпознаването на трупа обаче не било категорично. Останките били силно разложени, анализът на пръстовите отпечатъци бил невъзможен. Дори липсвали части от трупа и отначало смятали, че са изядени от плъхове и други животни, обитаващи тунелите. Нямало я цялата долна челюст и горната кост на носа, което не позволявало сравнение със стоматологичните данни на Робърт Бакъс.
Не могли да установят и причината за смъртта, макар че открили огнестрелна рана в горната част на корема — мястото, където агент Уолинг видяла, че се забива куршумът й. Едно ребро било счупено, навярно от куршума. Само че не намерили следи от самия куршум, което предполагало вход-но-изходна рана. Това не позволило да свържат куршума с оръжието на Уолинг.
Не било направено ДНК сравнение и идентификация. След прострелването, когато се смятало, че Бакъс може още да е жив и да бяга, агентите обискирали дома и кабинета на беглеца. Те обаче търсели улики за извършените престъпления и податки за техните причини. Не предвиждали вероятността някой ден да се наложи да разпознават разложените му останки. И така направили гаф, който щял да преследва Бюрото и да го изложи на обвинения в служебни злоупотреби и укриване на сведения, защото не събрали потенциални ДНК рецептори като косми и кожа от канала в банята, слюнка от четката за зъби, изрязани нокти от кошчетата за смет, пърхот и косми от облегалката на стола в кабинета. А след три месеца, когато намерили тялото в тунела, вече било късно. Тези рецептори били компрометирани или не съществували. Блокът, в който Бакъс имал апартамент, тайнствено изгорял до основи три седмици след като агентите свършили с обиска. А кабинетът му бил даден на друг и основно ремонтиран от агента Рандал Алпърт, който заел мястото му в отдела „Поведенчески проучвания“.
Издирването на кръвна проба на Бакъс се оказало напразно и това отново посрамило Бюрото. Когато агент Уолинг го простреляла в къщата в Лос Анджелис, на пода пръснала малко кръв. Била взета проба, но в лосанджелиската лаборатория неволно я изхвърлили заедно с медицински отпадъци.