Търсенето на кръв, евентуално дадена от Бакъс по време на лични медицински прегледи или като донорство, също завършило безуспешно. Поради собствената му прозорливост, късмет и бюрократична небрежност, Бакъс изчезнал, без да остави нищо от себе си.
Издирването му официално приключило с откриването на трупа в отводнителния тунел. Въпреки че самоличността му така и не била окончателно потвърдена, документите и италианският костюм били достатъчни за феберейците и Бюрото побързало да обяви прекратяването на това следствие, което имало широко отражение в медиите и силно подровило и без това опетнения му облик.
Обаче междувременно продължили тайно разследване на психологическото минало на агента убиец. Ръководено от отдела „Поведенчески проучвания“, същия, в който работил Бакъс, разследването, изглежда, повече се интересувало от въпроса защо е извършил всичко това, отколкото как е успял да го извърши под носа на най-големите експерти в областта на убийствата. Тази следствена насока навярно била защитно средство. Занимавали се със заподозрения, не със системата. Папката изобилстваше на следствени доклади за ранното детство, юношество и възпитание на агент Бакъс. Въпреки големия брой ясно изложени наблюдения, предположения и обобщения, нямаше почти нищо сериозно. Бяха разкрити само някои нишки от цялата тъкан на личността. Бакъс си оставаше загадка, неговата патология си оставаше тайна. Дори най-добрите и най-умните не бяха успели да го разгадаят.
Той бил син на баща перфекционист, многократно награждаван агент от ФБР. Не познавал майка си. Твърдеше се, че баща му бил физически жесток с момчето, навярно го обвинявал, задето майката е напуснала семейството, и сурово го наказвал за провинения като нощно напикаване и дразнене на съседски домашни животни. Според негов съученик от седми клас Робърт Бакъс веднъж споделил, че когато бил малък, баща му го наказвал за подмокряне на леглото, като го закопчавал с белезници за закачалката за пешкири в душ-кабината. По сведения на друг бивш съученик, Бакъс твърдял, че всяка нощ спял с възглавница и одеяло във ваната, защото го било страх да не подмокри леглото. Негов някогашен съсед разкрил подозренията си, че именно Бакъс убил дакела му, като го разрязал надве и оставил частите в някакъв запустял парцел.
Като възрастен, Бакъс проявявал маниакалнодепресивни наклонности. Чистотата и редът били фиксидеи за него. Много свидетелства в тази насока произхождаха от негови колеги агенти в „Поведенчески проучвания“. Всички в отдела знаели, че той може да отложи насрочено съвещание, за да си измие ръцете в тоалетната. Никой не го бил виждал да обядва в стола в Куонтико с нищо друго, освен с печен сандвич със сирене. Всеки ден печен сандвич със сирене. Освен това импулсивно дъвчел дъвка и внимавал никога да не остане без „Джуси Фрут“. Един агент описваше дъвченето му като „отмерено“ — с други думи, предполагаше, че Бакъс е броил колко пъти дъвче всяка дъвка и когато достигнел определен брой, я изплювал и я сменял с нова.
Имаше доклад за разпита на негова бивша годеница. Тя беше съобщила на разпитващия я агент, че Бакъс изисквал от нея често и дълго да се къпе, особено преди и след като се любят. Докато търсели жилище преди сватбата, той й казал, че иска да има отделна спалня и баня. Жената развалила годежа и прекратила връзката си с него, след като веднъж я нарекъл „мърла“, защото си изула обувките на високи токчета в собствената си дневна.
Всички тези сведения бяха само надзъртания в една болна психика. Те не насочваха към нищо. Каквито и да бяха, странните навици на Бакъс не обясняваха защо е започнал да убива. Хиляди хора страдат от леки до тежки форми на маниакалнодепресивни разстройства. Но не прибавят убийството към списъка на личните си тикове. Хиляди са потискани като деца. И не стават потисници.
Маккейлъб бе събрал доста по-малко сведения за повторното появяване на Поета след четири години в Амстердам. В папката имаше само обобщителен доклад от девет страници, в който се излагаха фактите за убийствата и криминалистките открития. По-рано бях прескочил този доклад, обаче сега го прочетох внимателно и се натъкнах на някои аспекти, които имаха отношение към теорията ми за град Клиър.
Петте известни жертви в Амстердам бяха мъже — туристи, пътуващи сами. Това ги поставяше в същия профил като жертвите, погребани в Зайзикс, освен един мъж, който отишъл в Лас Вегас с жена си, но я оставил в минералния басейн на хотела. Мъжете в Амстердам за последен път били видени в квартала с червените фенери, където проституцията е законна — жени в предизвикателно облекло се предлагат зад неонови витрини на минувачите. В два случая холандските следователи открили проститутките, прекарали нощта с жертвите, преди да открият труповете им в близката река Амстел.