Въпреки че телата бяха намерени на различни места, сведенията показваха, че и петте жертви са се озовали във водата в района около Шестата къща, собственост на виден род в историята на Амстердам. Това ми се стори интересно, отчасти заради въпроса дали убиецът случайно е избрал Шестата къща, или в опит да се подиграе с властта, като избере сграда, която я символизира.
Холандските детективи не бяха напреднали много с разследването. Така и не бяха открили механизма на залавяне, надвиване и убиване на жертвите. Ако не бе искал да го забележат, Бакъс навярно изобщо е нямало да привлече вниманието им. Той обаче пращал в полицията писма, настоявайки за Рейчъл Уолинг, и това довело до разпознаването му. Според обобщителния доклад писмата съдържали информация за жертвите и престъпленията, известни само на убиеца. В един от пликовете бил паспортът на последната жертва.
За мен връзката между амстердамския квартал на червените фенери и Клиър, щата Невада, беше очевидна. И на двете места законно се продаваше секс. Нещо повече, и на двете места мъжете ходеха тайно от жените си, като вземаха мерки да не оставят следи. В известен смисъл това ги правеше идеални мишени за убиец и идеални жертви. Така убиецът си осигуряваше още по-голяма безопасност.
Приключих с проучването на събраните от Маккейлъб сведения за Поета и започнах отначало с надеждата да съм пропуснал нещо, може би тъкмо оная подробност, която да изясни цялостната картина. Понякога се случва точно така. Един пропуснат или грешно изтълкуван детайл се превръща в ключа за загадката.
Само че не намерих този детайл при втория прочит и скоро докладите започнаха да ми се струват досадни. Омръзна ми и се замислих за детето, оковано в душкабината. Все си представях тази сцена, съжалявах момчето и бях бесен на бащата, който го бе правил, и на майката, която беше зарязала рожбата си.
Дали това означаваше, че съчувствам на убиеца? Едва ли. Бакъс бе превърнал изтърпените мъчения в нещо друго и ги беше насочил срещу света. Бях наясно с този процес и изпитвах съчувствие към някогашното момче, ала не изпитвах нищо друго към мъжа — освен ледена решителност да го открия и да го накарам да си плати за злодеянията.
Глава 28
Миришеше ужасно, ала Бакъс знаеше, че ще понесе зловонието. Най-много го отвращаваха мухите. Те бяха навсякъде, мъртви и живи. Пренасяха бацили, болести и мръсотия. Докато се гушеше под одеялото със свити към гърдите колене, той ги чуваше в мрака — летяха, блъскаха се в прегради и стени, бръмчаха. Бяха навсякъде. Разбираше, че е трябвало да предвиди появата им, че те са част от плана.
Опита се да не ги чува. Опита се да мисли и да се съсредоточи върху плана. Това щеше да е последният му ден тук. Беше време да направи следващия си ход. Да им даде да разберат. Искаше му се да може да остане, за да ги наблюдава, да присъства на събитието, но знаеше, че има още много работа.
Затаи дъх. Усещаше ги. Мухите го бяха открили и пълзяха по одеялото, търсеха отвор, през който да проникнат до него. Той им бе дал живот, ала сега те искаха да се доберат до него и да го изядат.
Смехът му внезапно се изтръгна изпод одеялото и накацалите мухи се разлетяха. Разбираше, че не е по-различен от тях. И той се беше обърнал срещу родителя си. Отново се засмя и усети, че нещо влиза в гърлото му.
Пригади му се. Закашля се. Опита се да го изкара. Муха. В гърлото му бе влязла муха!
Бакъс скочи от леглото и едва не се препъна. Втурна се към вратата и изхвърча в нощта. Пъхна пръст в гърлото си и повърна. Свлече се на колене и избълва всичко. После извади фенерчето от джоба си и разгледа повърнатото. Видя мухата в зеленикавожълтата жлъч. Още бе жива — крилете и краката й бяха затънали в блатото на човешките секрети.
Той се изправи. Стъпка мухата и кимна. Избърса подметката си в червената пръст. Погледна към силуета на скалите, които се издигаха на трийсетина метра над него. По това време върхът скриваше луната. Но нищо, това само правеше звездите още по-ярки.
Глава 29
Оставих дебелата папка настрани и се загледах в лицето на дъщеря си. Зачудих се какво сънува. Още почти нищо не беше преживяла, какво ли вдъхновяваше сънищата й? Бях сигурен, че в този таен свят я очакват само хубави неща, и й желаех винаги да е така.
Уморих се и затворих очи да си почина няколко минути. И скоро също засънувах. В моя сън обаче имаше тъмни фигури и яростни гласове, внезапни и резки движения. Не знаех нито къде съм, нито къде отивам. И тогава ме сграбчиха невидими ръце, и отново ме върнаха на светло.