Выбрать главу

— Привечер ще даде пресконференция. Ще съобщи, че Бакъс явно е жив и че го издирваме. Ще покаже снимката на Шанди, която е направил Тери Маккейлъб.

— Проверили ли са го добре?

— Да. Още няма следа от Шанди — сигурно просто така се е представил на Тери. В момента обаче правят фотоанализ и сравняват снимките на Тери със снимки на Бакъс. Според предварителните данни наистина е Бакъс.

— И Тери не го е познал.

— Обаче явно е усетил нещо. Направил е снимките, следователно е подозирал нещо. Но онзи е имал брада, носел е шапка и очила. Според специалиста по фотоанализ Бакъс също е променил носа, зъбите и навярно скулите си. Може да е направил много неща, даже да се е подложил на операция за промяна на гласа. Виж, прегледах снимките и не съм сигурна, а пък аз съм работила с Бакъс пет години — много повече от Тери. Тери се премести в Лос Анджелис, за да оглави представителството на „Поведенчески проучвания“.

— Имаш ли представа къде са му направили операциите?

— Почти сме сигурни, че знаем. Преди шест години в Прага изгоряла къщата на един хирург. В развалините открили трупа му и трупа на жена му. В къщата имало операционна и докторът бил наблюдаван от Интерпол. Жена му била медицинска сестра. Подозирали го, че срещу определена цена бил готов да промени лицето на всеки. Предполага се, че негов пациент го е убил, за да скрие следите си. В пожара бил унищожен целият му архив. Доказано е, че е било умишлен палеж.

— Какво го свързва с Бакъс?

— Нищо сигурно. Но както можеш да си представиш, след разкриването на Бакъс сме проверили всичко, което е правил като агент. Той често даваше консултации по разследвания в чужбина. В рамките на програмата за повдигане реномето на ФБР. Пътуваше в страни като Полша, Югославия, Италия, Франция, къде ли не.

— Ходил ли е в Прага?

Рейчъл кимна.

— Като консултант в разследване. Изчезнали млади жени, откривани в реката. Проститутки. Докторът, пластичният хирург де, бил подложен на разпит, защото направил операция на гърдите на три от жертвите. Бакъс присъствал и помагал в разпита му.

— И може да е разбрал за предполагаемите странични занимания на лекаря.

— Точно така. Според нас той е знаел и е отишъл там, за да промени лицето си.

— Това не е било много лесно. По онова време истинското му лице беше по първите страници на всички вестници и списания.

— Виж, Боб Бакъс е патологичен убиец, но е изключително умен. Освен измислените герои от книгите и филмите, няма по-интелигентен от него. Даже Бънди. Трябва да приемем, че още отначало е имал план за бягство. От самото начало. Когато преди осем години го прострелях и той падна през прозореца, сигурно вече е имал план. Говоря за пари, документи, всичко, необходимо, за да се измъкне. Най-вероятно ги е носил със себе си. Предполагаме, че от Лос Анджелис първо се е върнал на изток и оттам е духнал в Европа.

— И е изгорил апартамента си — добавих.

— Да, признаваме му го, което го праща във Вирджиния три седмици след като го прострелях в Лос Анджелис. Хитър ход. Подпалил е блока и после е заминал за Европа, където известно време е можел да се крие, да промени лицето си и да започне наново.

— Амстердам.

Тя кимна.

— Първото убийство в Амстердам е извършено седем месеца, след като пластичният хирург е изгорял в Прага.

Този път кимнах аз. Като че ли всичко си пасваше. После се сетих за нещо друго.

— Как директорът ще обяви изненадата, че Бакъс е жив след оная амстердамска история преди четири години?

— Той си има всевъзможни оправдания. Първо и най-важно, това беше при предишния директор. Затова може да му Прехвърли вината за всичко, каквото се наложи. Това е стара традиция във ФБР. Реалистично погледнато, това се случи в чужда страна и не беше наше следствие. И така и не се потвърди категорично. Имахме графологичния анализ, обаче той не може да се сравнява с пръстови отпечатъци и ДНК когато се касае за потвърждение. Така или иначе, директорът няма от какво да се опасява. Той трябва да мисли само за сегашното положение.

— Да овладее ситуацията.

— Кратък курс по феберейство.

— И вие сте съгласни с публичното му изявление, така ли?

— Не. Помолихме го да отложи с една седмица. Той ни даде време до довечера. Пресконференцията е в шест часа източно време.

— Все едно че всичко ще се случи днес.

— Да, наясно сме с това. Подливат ни вода.

— Бакъс сигурно ще се скрие, пак ще промени лицето си и няма да се появи още четири години.

— Сигурно. Но директорът няма да пострада. Ще се подсигури отвсякъде.

Замълчахме. Разбирах решението на директора, обаче то определено беше в негова полза, а не в полза на следствието.