Отбих в дясното платно, за да завия по Блу Даймънд Роуд.
— Какво стана в девет часа преди съвещанието с директора?
— Обичайната петминутка. Всеки агент докладва за хода на работата си.
— И?
— И няма почти нищо ново. Разговаряхме главно за теб. Разчитам на теб, Хари.
— За какво?
— За нови насоки. Къде отиваме?
— Те знаят ли, че пътуваме заедно, или все още трябва да ме следиш?
— Мисля, че предпочитат второто… всъщност съм убедена. Обаче това е скучно, пък и както казах, какво ще ми направят, ако узнаят, че пътувам с теб? Да не би да ме върнат в Майнът? Голяма работа! А и там беше започнало да ми харесва.
— Майнът може да не е голяма работа, обаче защо да не те пратят другаде? Няма ли оперативни бюра в Гуам и други такива места?
— Има, но всичко е относително. Чувала съм, че в Гуам не е толкова зле — там си имат работа с терористи, което е точно в центъра на обществения интерес. И след осем години в Майнът и Рапид Сити такава промяна не може да ми навреди, каквито и да са разследванията.
— Какво казаха за мен на съвещанието?
— Говорех главно аз, тъй като ти си моя задача. Казах им, че съм те проверила чрез лосанджелиското оперативно бюро и съм получила родословието ти. Освен това ги осведомих, че миналата година си минал зад стената.
— С други думи, че съм се пенсионирал ли?
— Не, че си се сблъскал с тях, минал си зад стената и пак си се върнал. Това направи впечатление на Шери Дей. Сега е готова да ти отпусне каишката.
Наистина се бях чудил защо агент Дей просто не ми закопчае белезниците.
— Ами бележките на Тери Маккейлъб?
— Какво по-точно?
— Сигурно с тях са се заели по-умни хора от мен. Какво са открили? Как тълкуват теорията за триъгълника?
— Серийните убийци извършват така наречените „триъгълни престъпления“. Често се среща. С други думи, жертвата може да се проследи през трите върха на триъгълника. Първо е върхът на произхода или пристигането, домът им или в този случай летището. После идва „върхът на плячката“ — мястото, където се срещат убиецът и жертвата, където пътищата им се пресичат. И накрая е върхът на ликвидирането. При серийните убийци трите върха никога не съвпадат, защото така е най-сигурно, че няма да ги заловят. Ето какво е видял Тери, когато е прочел репортажа във вестника. Оградил го е, защото детективът от Вегас е бил на грешен път. Не е мислил за триъгълник, а за кръг.
— Значи сега Бюрото работи върху триъгълника, така ли?
— Естествено. Само че някои неща искат време. В момента е по-важен анализът на местопрестъплението. Но имаме човек в Куонтико, който работи върху триъгълника. ФВР действа ефикасно, обаче понякога сме доста бавни, Хари. Убедена съм, че го знаеш.
— Разбира се.
— Това е надбягване между заек и костенурка. Ние сме костенурката, ти си заекът.
— Какви ги говориш?
— Ти се движиш по-бързо от нас, Хари. Нещо ми подсказва, че си разгадал теорията за триъгълника и си се насочил към неизвестния връх. Върхът на плячката.
Кимнах. Какво от това, че ме използваха? Позволяваха ми да остана в лова и нищо друго нямаше значение.
— Започваш с летището и свършваш със Зайзикс. Това оставя още един връх, мястото на срещата на хищника и жертвата, и мисля, че вече го знам. Отиваме там.
— Разказвай.
— Първо ми кажи още нещо за бележките на Маккейлъб.
— Струва ми се, че вече ти казах всичко. Все още ги анализират.
— Кой е Уилям Бинг?
Тя се поколеба, ала само за миг.
— Това е задънена улица.
— Защо?
— Уилям Бинг е пациент, на когото е извършена транплантация на сърце и който е бил на преглед и изследвания в Ласвегаския мемориален медицински център. Според нас Тери го е познавал и когато е дошъл тук, го е посетил в болницата.
— Разговаряли ли сте с Бинг?
— Още не. Опитваме се да го намерим.
— Странно.
— Какво, че е посетил някого в болницата ли?
— Не, не това. Че го е написал в папката, като че ли е нещо, свързано със случая.
— Тери е записвал всичко. От всичките му папки и бележници става ясно, че е записвал всичко. Ако е дошъл тук връзка със случая, може да е записал в папката името на и номера на болницата, за да не забрави да го посети или да му се обади. Може да има много причини.
Не отговорих. Това продължаваше да ме смущава.
— Откъде го е познавал?
— Не ни е известно. Може би от филма. След излизането на филма Тери е получавал стотици писма от хора, претърпели трансплантация на сърце. Бил е нещо като герой за много хора в същото състояние като него.
Докато карах на север по Блу Даймънд, видях знак за „Травъл Америка“ и си спомних касовата бележка, която бях намерил в колата на Тери Маккейлъб. Отбих, въпреки че бях напълнил резервоара на мерцедеса, след като сутринта бях напуснал дома на Елинор. Угасих мотора и се загледах в комплекса.