— Не знам. Можем да хвърляме чоп.
Рейчъл отвори вратата на мерцедеса.
— Чакай малко — спрях я. — Виж какво имам.
Подадох й папката със снимките, която предишния ден ми беше донесъл във Вегас Бъди Локридж. Тя я отвори и видя анфаса и профила на мъжа, известен като Шанди, но всъщност вероятно Робърт Бакъс.
— Изобщо няма да те питам откъде си ги взел.
— Добре. Но ти ги носи. Ако идват от теб, ще имат по-голяма тежест, защото представляваш властта.
— Поне засега.
— Носиш ли снимките на изчезналите мъже?
— Да.
— Хубаво.
Рейчъл взе папката и слезе от колата. Последвах я. Заобиколихме мерцедеса отпред, спряхме за миг и отново огледахме трите бардака. Пред всеки бяха паркирани по няколко автомобила. Имаше и четири плоскоглави мотора харли дейвидсън, строени като свирепи хромирани чудовища пред „Светая светих на госпожица Дилайла“. На резервоара на единия бе нарисуван череп, пушещ джойнт. Димът образуваше ореол над него.
— Да оставим „Дилайла“ за накрая — предложих. — Може да извадим късмет, без да се наложи да ходим там.
— Заради моторите ли?
— Да. Това са Светците на пътя. Да не разлайваме кучетата.
— Съгласна съм.
Рейчъл закрачи първа към входа на „Предната веранда на Шийла“. Не ме изчака — знаеше, че ще я последвам по петите.
Глава 31
Вътре ни посрещна сладникав мирис на парфюм, примесен с прекалено много благоухания. Посрещна ни и усмихната жена с лилаво кимоно, която ни най-малко не изглеждаше изненадана или смутена от идеята, че в публичния дом влиза двойка. Усмивката й изчезна и устните й се изпънаха, остри като нож на гилотина, когато видя разтворената служебна карта на Рейчъл.
— Много ми е приятно — с фалшива любезност каза жената. — Дайте да видя заповедта за обиск.
— Днес няма такава — спокойно отвърна Рейчъл. — Искаме да ви зададем само няколко въпроса.
— Не съм длъжна да разговарям с вас, ако нямате съдебно нареждане. Имам законно лицензирано заведение.
Две жени, облечени като модели на „Викторияс Сикрет“, седяха на една кушетка. Гледаха сапунена опера по телевизията и привидно не проявяваха интерес към словесната схватка, която се разиграваше на входа. В известен смисъл бяха привлекателни, обаче кожата около очите и устата им бе по-захабена. Не щеш ли, тая сцена ми напомни за майка ми и някои нейни приятелки. За това как ме гледаха като малък, за приготовленията им да излязат на работа през нощта. Изведнъж се почувствах зле на това място и ми се прииска да си тръгна. Дори се надявах жената с кимоното да ни отпрати.
— Никой не се съмнява в законността на заведението ви — Увери я Рейчъл. — Просто трябва да зададем няколко въпроса на вас и… вашия персонал. После си тръгваме.
— Вземете съдебна заповед и с удоволствие ще ви услужим.
— Вие ли сте Шийла?
— Можете да ме наричате така. Можете да ме наричате както ви отърва, стига да придружите обръщението със сбогуване.
Рейчъл вдигна мизата, като прибегна до неприкрита заплаха.
— Ако реша да поискам съдебна заповед, първо ще се обърна към шерифството и ще ги накарам да пратят кола тук, която ще виси отпред, докато се върна. Заведението ти може и да е законно, Шийла, обаче кой от бардаците ще изберат мъжете, когато видят шерифа отпред? Два часа път до Вегас, няколко часа чакане на съдията и после още два часа дотук. Работното ми време свършва в пет, така че сигурно ще се върна чак утре. Това устройва ли те?
Шийла реагира на мига.
— Ако ще се обаждаш на шерифа, кажи му да прати Денис или Томи. Те познават заведението и също са наши клиенти.
И се подсмихна, и не помръдна от мястото си. Беше изобличила блъфа на Рейчъл и нямаше повече какво да направи. Двете втренчено се наблюдаваха. Тъкмо се канех да се намеся и да кажа нещо, когато една от жените на кушетката ме изпревари.
— Ший? Хайде да приключваме с тая работа.
Шийла откъсна поглед от Рейчъл и се обърна към жената на кушетката. После отстъпи назад, ала гневът й продължаваше да кипи точно под повърхността. Не съм сигурен, че имаше друг начин да подходим към ситуацията, след като Шийла се нахвърли така срещу нас, обаче ми беше ясно, че блъфирането и заплахите няма да ни донесат нищо.
Настанихме се в малкия кабинет на Шийла и разпитахме жените една по една, като започнахме с нея и свършихме с две проститутки, които бяха имали клиенти по време на нашата поява. Рейчъл не ме представяше на никого, затова не възникна проблем с моята роля в следствието. Жените не можеха или не желаеха да разпознаят нито един от изчезналите мъже, които бяха погребани в Зайзикс. Същото се отнасяше за снимките на Шанди на яхтата на Маккейлъб.