След половин час не бяхме постигнали никакъв друг резултат, освен че мен ме болеше главата от интоксикация с ароматните свещички и във външния вид на Рейчъл започваха да се забелязват признаци на пренапрежение.
— Отвратително — изсумтя тя, докато вървяхме по розовия тротоар към колата ми.
— Кое?
— Това място. Не знам как го правят.
— Нали каза, че били робини.
— Виж, защо постоянно ме замеряш с моите камъни?
— Няма вече.
— Защо си толкова разстроен? През цялото време си мълчеше. Много ми помогна.
— Защото нямаше да го направя така. Две минути ми бяха достатъчни, за да разбера, че няма да постигнем нищо.
— Аха, а ти щеше да постигнеш нещо.
— Не, виж, тия места са като скали. Трудно се добива вода. И определено не биваше да споменаваш за шерифа. Нали ти казах, сигурно половината му заплата идва от бардаците в неговия окръг.
— Значи само ще критикуваш, без да предложиш решение.
— Виж, Рейчъл, насочи патлака си към някой друг. Няма защо да се сърдиш на мен, не съм ли прав? Ако си съгласна да опитаме нещо друго в следващия публичен дом, готов съм да го направя.
— Добре, действай.
— Чудесно. Дай ми снимките и ме чакай в колата.
— Какви ги говориш? Идвам с теб.
— Тук не е мястото за много церемонии, Рейчъл. Трябваше да го разбера, когато те поканих. Обаче нямах представа, Че Ще действаш толкова агресивно.
— Тогава ти се опитай да действаш с финес.
— Не бих го нарекъл „финес“. Просто ще го направя по стария начин.
— Това означава ли, че ще се съблечеш гол?
— Не, означава, че ще извадя портфейла си.
— ФБР не купува сведения от потенциални свидетели.
— Така е. Но аз не съм от ФБР. Ако намеря свидетел по своя начин, ФБР няма да е купило абсолютно нищо.
Поставих ръка на гърба й и леко я побутнах към мерцедеса. Отворих вратата пред нея и я настаних. Накрая й дадох ключовете.
— Включи климатика. Не би трябвало да се бавя много. Навих папката със снимките и я пъхнах в задния си джоб под сакото.
Тротоарът, който водеше до вратата на „Ранчото на Тауни“, също беше от розов бетон и започвах да разбирам, че този цвят е съвсем уместен. Жените, които бяхме видели при Шийла, бяха здрави ковчези с розова обшивка. Също като Рейчъл. Започваше да ми се струва, че краката ми са циментирани в кофи с розов бетон.
Позвъних на вратата и ми отвори жена с изрязани дънки и бюстие, което едва покриваше очевидно оперативно оформените й гърди.
— Влизай. Аз съм Тами.
— Мерси.
Влязох в антрето на караваната. На двете срещуположни стени имаше кушетки. Трите жени, които седяха там, ме погледнаха със заучени усмивки.
— Това са Жоржет, Глория и Мека — представи ги Тами. — А аз съм Тами. Можеш да избереш някоя от нас или да почакаш Тауни. Тя е отзад с клиент.
Погледнах Тами. Струваше ми се най-усърдна. Съвсем дребна, с едър бюст и къса кестенява коса. Някои мъже сигурно я намираха привлекателна, обаче не и аз. Казах й, че ме устройва, и тя ме поведе по коридор, който зави надясно, и ме отведе в друга каравана. Отляво имаше три стаи и Тами отключи вратата на третата. Влязохме и тя затвори вратата, но без да я заключи. Почти нямаше място да стоим прави, защото двойното легло заемаше повечето пространство.
Тами седна на леглото и потупа мястото до себе си. Седнах. Тя се пресегна към лавица, отрупана с изтъркани трилъри, свали нещо като ресторантско меню и ми го подаде. На корицата на тънката папка имаше карикатура — гола жена, застанала на четири крака, бе обърнала глава и намигаше на мъжа, готвещ се да проникне в нея изотзад. И мъжът беше гол, само с каубойска шапка и колан с два кобура на хълбоците. С едната си ръка размахваше ласо. Въжето се вдигаше високо над двамата и образуваше думите „Ранчото на Тауни“.
— Можеш да получиш тениска с тая карикатура — осведоми ме Тами. — За двайсетачка.
— Върхът — отвърнах и отворих папката.
Оказа се, че наистина е нещо като меню. Специално предназначено за Тами. Съдържаше само една страница с две колони. В едната се изброяваха половите актове, които жената бе готова да извърши, наред с продължителността на отделните сеанси, а в другата бяха цените на услугите. Два полови акта бяха обозначени със звездички. Отдолу се поясняваше, че звездичката означава личен специалитет.
— Така — вторачен в колоните, казах аз. — Мисля, че за някои неща ще ми трябва преводач.
— Ще ти помогна. Кои по-точно?