— Какво става, готин? — попита по-едрият.
— Ти трябва да си Тауни — предположих аз.
Без да каже нито дума, той се наведе и ме сграбчи за сакото. Вдигна ме от леглото и ме запрати към коридора в ръцете на партньора си. Вторият ме блъсна в посоката, обратна на оная, от която бях влязъл в караваната. Разбрах, че клаксонът на Рейчъл е бил предупреждение, а не признак за нетърпение. Щеше ми се да бях се сетил — така Големия и Малкия стероид нямаше да ме изблъскат през задната врата в пустинята.
Паднах на четири крака и тъкмо се изправях, когато единият пак ме повали с ботуш. Опитах се да се надигна и тоя път ми позволиха.
— Попитах какво става, готин? Някаква работа ли имаш тук?
— Само задавах въпроси и бях готов да платя за отговорите. Не знаех, че това представлява проблем.
— Вече знаеш.
Те се приближаваха към мен. По-едрият беше пръв. И бе толкова грамаден, че не виждах братчето му зад него. За всяка тяхна крачка напред аз правех по една назад. И имах лошото предчувствие, че тъкмо това искат. Принуждаваха ме да отстъпвам към нещо, може би дупка в пясъка и скалите.
— Кой си ти, малкият?
— Частен детектив от Лос Анджелис. Просто търся един изчезнал човек, нищо повече.
— Да бе. Хората, дето идват тук, не искат да ги търсят.
— Вече ми е ясно. Ще се омета и вие няма…
— Извинете ме.
Всички спряхме. Беше гласът на Рейчъл. По-едрият се обърна и рамото му се сниши с няколко сантиметра. Видях, че Рейчъл излиза от задния изход на караваната. Държеше ръцете си отпуснати отстрани.
— Какво има, да не си довел майка си? — попита Големия стероид.
— Нещо такова.
Докато той гледаше Рейчъл, аз сплетох пръсти и го фраснах като с чук по тила. Той политна напред и се блъсна в партньора си. Обаче ударът само го изненада. Не го повали. Мутрата се завъртя и тръгна към мен, като размахваше юмруци. Видях, че Рейчъл пъха ръка под блейзъра си и се готви да извади пистолета, ала пръстите й за миг се омотаха в плата и тя закъсня.
— Стой! — извика Рейчъл.
Обаче Стероидите не спряха. Наведох се, за да избегна първия удар на по-едрия, но когато се промуших под ръката му, се озовах точно пред братчето му. Той ме сграбчи в мечешката си прегръдка и ме вдигна от земята. Кой знае защо, в същия момент забелязах, че от трите задни прозореца на задната каравана ме наблюдават жени. Бях събрал публика, за да присъства на собствената ми гибел.
Ръцете ми бяха обездвижени в прегръдката на противника ми и усещах огромен натиск върху гърба, а в същото време въздухът напускаше дробовете ми. Точно тогава Рейчъл най-после измъкна оръжието си и стреля два пъти във въздуха.
Пуснаха ме на земята. Рейчъл заотстъпва заднешком от караваната, за да е сигурна, че никой не може да мине зад нея.
— ФБР — извика тя. — Легни на земята. И двамата — на земята.
Мутрите се подчиниха. Веднага щом успях да си поема въздух, се изправих. Опитах се да поизтупам дрехите си, но само вдигнах облак прах. Погледнах Рейчъл и кимнах. Тя остана на разстояние от мъжете на земята и ме привика с показалец.
— Какво стана?
— Разговарях с една от жените и я помолих да повика друга. Тогава обаче се появиха тия момчета и ме замъкнаха тук. Мерси, че ме предупреди.
— Наистина се опитах да те предупредя. Изсвирих с клаксона.
— Знам, Рейчъл. Успокой се. Нали затова ти благодаря. Просто не загрях веднага.
— И какво ще правим?
— Не ми пука за тия горили. Остави ги на мира. Обаче вътре има две жени, Тами и Мека. Трябва да идем при тях. Едната познава Шанди и мисля, че другата може да разпознае един от изчезналите като свой клиент.
Рейчъл смели информацията и бавно кимна.
— Добре. И Шанди ли е клиент?
— Не, той е нещо като шофьор. Трябва да отидем в спортния бар и да поразпитаме там.
— Тогава не можем просто така да оставим тия двамата. Може да ни пресрещнат в бара. Пък и отпред имаше четири мотора. Къде са другите двама?
— Не знам.
— Ей, я стига! — извика Големия стероид. — Издишахме се с пясък.
Рейчъл се приближи до двете мутри.
— Добре, ставайте.
И ги изчака да се изправят. Те я зяпнаха злобно. Рейчъл отпусна пистолета си и им заговори спокойно, като че ли винаги така се запознаваше с хората.
— Откъде сте, момчета?
— Защо?
— Защо ли? Защото се опитвам да ви опозная. Трябва да реша дали да ви арестувам.
— За какво? Той пръв започна.
— Поне аз видях нещо друго. Видях двама здравеняци да нападат по-дребен от тях.
— Беше влязъл в чужда собственост.
— Доколкото знам, влизането в чужда собственост не е основателно оправдание за нападение. Ако искате да проверим дали греша, продължавайте…