— Паръмп.
— Моля?
— От Паръмп сме.
— Вие ли сте собственици на тези три заведения?
— Не, само ги охраняваме.
— Ясно. Е, знаете ли какво, ако намерите другите двама, чиито мотори са отпред, и се върнете в Паръмп, ще забравя за случилото се.
— Не е честно. Той беше вътре и разпитваше…
— Аз съм от ФБР. Не ме интересува дали е честно. Съгласни ли сте?
След малко по-едрият се раздвижи и закрачи към караваната. По-дребният го последва.
— Къде отивате? — изсумтя Рейчъл.
— Тръгваме си. Нали така ни каза.
— Добре. И да си сложите каските, господа.
Без да се обръща, по-едрият вдигна мускулестата си ръка и ни махна да се разкараме. По-дребният го видя и повтори жеста.
Рейчъл ме погледна.
— Надявам се да подейства.
Глава 32
Жените на задната седалка бяха ядосани, ала това не я интересуваше. Никога не се бе приближавала повече до Бакъс от онази нощ в Лос Анджелис. Нощта, през която го беше видяла да пада през стъклото в бездната, сякаш погълнала и последната следа от него.
До този момент. И нямаше да допусне да я спрат възраженията на двете проститутки, които седяха отзад в колата на Бош. Смущаваше я само решението й да му позволи да шофира. Сега имаха две арестантки и ги возеха в частен автомобил. Това бе свързано с охраната им и Рейчъл още се колебаеше какво ще правят в спортния бар.
— Знам какво ще направим — докато се отдалечаваше от трите публични дома в края на улицата, каза Бош.
— И аз — отвърна тя. — Ще останеш с тях и аз ще вляза сама.
— Не, няма да се получи. Имаш нужда от подкрепление. Току-що доказахме, че не бива да се разделяме.
— Тогава?
— Ще заключа задните врати. Няма да могат да ги отворят.
— И какво ще им попречи да се прехвърлят отпред и да излязат?
— И къде ще идат? Нямат друг избор, нали, госпожи?
Бош погледна в огледалото.
— Върви на майната си — отговори Мека. — Не можете да се отнасяте така с нас. Не сме извършили никакво престъпление.
— Както вече ви обясних, можем — отегчено възрази Рейчъл. — Взети сте под федерална охрана като свидетели. Официално ще бъдете разпитани и след това ще ви освободят.
— Ами тогава ни разпитайте сега и да приключваме.
Когато бе проверила шофьорската й книжка, Рейчъл с изненада беше установила, че жената наистина се казва Мека Дорека Макинтайър. Какво име само!
— Е, Мека, не може така. Вече ти обясних и това.
Бош спря на чакъления паркинг пред спортния бар. Нямаше други коли. Той спусна всички прозорци с по два пръста и угаси мотора.
— Ще включа алармата — предупреди детективът. — Ако се прехвърлите отпред и отворите вратата, сирената ще се задейства. Тогава ще излезем от бара и ще ви настигнем. Затова не си правете труда, разбирате ли? Няма да се бавим много.
Рейчъл слезе и затвори вратата. Отново провери мобилния си телефон. Все още нямаше връзка. Видя, че Бош прави същото и поклаща глава. Реши, че ще използва телефона в спортния бар, ако имаше такъв, и ще се обади във вегаското оперативно бюро, за да съобщи какво е направила. Очакваше Шери Дей едновременно много да се ядоса и много да се зарадва.
— Между другото, имаш ли втори пълнител за зигзауъра? — попита Бош, когато стигнаха до рампата, водеща до вратата на караваната.
— Естествено.
— Къде е, на колана ти ли?
— Да, защо?
— Нищо, просто видях, че зад караваната ръката ти се заклещи под сакото.
— Не се е заклещила. Просто… и какво искаш да кажеш?
— Нищо. Щях да кажа само, че винаги съм носил втория си пълнител в джоба на сакото си. Това му дава тежест, нали разбираш. Затова, когато се наложи да отметнеш сакото, тежестта сама го отстранява от пътя на ръката ти.
— Мерси за съвета — спокойно отвърна тя. — Сега може ли вече да се съсредоточим върху работата?
— Естествено, Рейчъл. Ти ли ще водиш?
— Ако не възразяваш.
— Ни най-малко.
Бош я последва нагоре по рампата. На Рейчъл й се стори, Че зърва усмивка на лицето му в отражението върху стъклото на вратата. Отвори я и удари звънчето, което извести за пристигането им.
Влязоха в малко пусто помещение. Надясно имаше билярдна маса — зеленият филц беше избелял от времето и лекьосан от разлети чаши. Макар да не бе голяма, масата заемаше прекалено много пространство в тясната стая. Дори разбиването на топките сигурно налагаше да държиш щека-та под ъгъл от четирийсет и пет градуса.
Наляво от вратата имаше бар с шест стола, три лавици с чаши и колекция от шишета алкохол. Не се мяркаше жива душа, но преди Рейчъл и Бош да извикат, черните завеси наляво от бара се разтвориха и отвътре излезе мъж. Очите му бяха сънени, въпреки че наближаваше пладне.