— Какво обичате? Малко сте подранили.
Рейчъл му показа служебната си карта и това като че ли го поразсъни. Беше шейсетинагодишен, предположи тя, макар че разрешената му от леглото коса и небръснатата бяла четина по бузите му може би затрудняваха преценката й.
Мъжът кимна, сякаш току-що бе решил някаква загадка.
— Вие сте сестрата, нали? — попита той.
— Моля?
— Вие сте сестрата на Том, нали? Той предупреди, че може да дойдете.
— Кой Том?
— Том Уолинг. Ти кой мислиш?
— Търсим човек на име Том, който вози клиенти от публичните домове. Той ли е Том Уолинг?
— Нали това ви казвам. Том Уолинг ми беше шофьор. Каза ми, че някой ден можело да го потърси сестра му. Обаче не спомена, че сте агент от ФБР.
Рейчъл кимна, като се постара да скрие изненадата си от дързостта и мащабите на плана на Бакъс.
— Как се казвате, господине?
— Билингс Рет. Собственик съм на това заведение и освен това съм кмет на града.
— Кмет на Клиър?
— Точно така.
Рейчъл усети, че нещо я потупва по ръката, и когато погледна надолу, видя папката със снимките. Бош й я подаваше, ала стоеше настрани. Изглежда, разбираше, че е настъпил внезапен обрат. Сега всичко бе свързано повече с нея, отколкото с Тери Маккейлъб и даже със самия Бош. Тя взе папката, извади една от снимките на Джордан Шанди, направени от Маккейлъб, и я показа на Билингс Рет.
— Това ли е човекът, когото наричате Том Уолинг?
Рет имаше нужда само от няколко секунди.
— Той е. Чак до шапката на Доджърс. Хващаме всички мачове по сателита и Том беше голям запалянко на Доджърс.
— Значи е карал една от колите ви, така ли?
— Единствената. Фирмата ми не е голяма.
— И ви е казал, че ще дойде сестра му.
— Не — каза, че можела да дойде. И ми даде нещо.
Той се обърна и погледна лавиците зад бара. Откри каквото търсеше на най-горната, свали го и го подаде на Рейчъл. Пликът остави правоъгълник в праха на стъклото — явно отдавна лежеше там.
Върху него беше написано цялото й име. Тя леко се завъртя, за да го скрие от Бош, и понечи да го отвори.
— Рейчъл — спря я детективът. — Не трябва ли първо да го обработиш?
— Няма значение. Знам, че е от него.
Тя разкъса плика. Вътре имаше картичка с ръкописен текст.
Скъпа Рейчъл,
Ако първа прочетеш тези редове, както се надявам, значи добре съм те обучил. Надявам се, че си в добро здраве и с бодър дух. И най-вече, надявам се, това означава, че си преживяла заточението си в оперативното бюро и отново си на върха. Надявам се, че онзи, който отнема, може и да дава. Никога не съм имал намерение да те обричам на гибел, Рейчъл. Сега моето намерение е с последното си действие да те спася.
Сбогом, Рейчъл
Рейчъл бързо го препречете и го подаде през рамо на Бош. Докато детективът четеше, тя продължи с Билингс Рет.
— Кога ви го даде и точно какво ви каза?
— Беше преди около месец, плюс-минус няколко дни, и тогава ми съобщи, че заминава. Плати ми наема, рече, че искал да запази стаята, даде ми писмото и каза, че било за сестра му, която можело да дойде да го търси. И ето, че вие дойдохте.
— Не съм му сестра — изсумтя Рейчъл. — Кога за пръв път дойде в Клиър този човек?
— Не мога да си спомня точно. Преди три-четири години.
— Защо?
Рет поклати глава.
— Нямам представа. Защо хората отиват в Ню Йорк? Всеки си има основания. Той не сподели своите с мен.
— Как стана така, че постъпи при вас като шофьор?
— Един ден висеше тука и блъскаше топките на билярда. Попитах го дали му трябва работа. Той отговори, че не би се отказал, и така се започна. Работеше на повикване, само когато някой поискаше кола. Повечето клиенти идват със свои коли.
— И тогава, преди три-четири години, ви се е представил като Том Уолинг, така ли?
— Не, представи ми се, когато нае караваната от мен. Това беше още когато пристигна в Клиър.
— Ами преди около месец? Нали казахте, че ви платил наема и си заминал?
— Да. Каза, че щял да се върне и искал да запази апартамента. Предплати го до края на август. Обаче тръгна да пътешества и оттогава не съм го виждал.
Отвън зави аларма. На мерцедеса. Рейчъл се обърна към Бош, ала той вече се насочваше към изхода.
— Аз ще се заема с това — заяви детективът.
Той излезе и я остави насаме с Рет. Рейчъл се обърна към него.
— Том Уолинг казвал ли ви е откъде е?
— Не, никога не е споменавал. Не говореше много.
— И вие никога не сте го питали.
— Маце, на такова място човек не задава въпроси. Хората, ето идват тук, не обичат да отговарят. Том въртеше геврека, получаваше по някой долар и от време на време идваше да поиграе на билярд. Не пиеше, само дъвчеше дъвка. Никога не си е имал работа с курвите и никога не закъсняваше с клиентите. Всичко това ме устройваше. Сега съм взел един шофьор, дето винаги…