— Не ме интересува какъв шофьор сте наели сега.
Камбанката зад нея иззвъня и когато се обърна, тя видя Бош. Детективът й кимна, че всичко е наред.
— Опитали да отворят вратата. Предполагам, че централното заключване не работи.
Рейчъл кимна и отново насочи вниманието си към Рет, гордия кмет на този град на бардаците.
— Господин Рет, къде е караваната на Том Уолинг?
— На хребета западно от града.
Рет се усмихна и показа гнилите си зъби.
— Искаше да е извън града. Каза ми, че обичал спокойствието. Затова го пратих там, зад Скалата на Титаник.
— Каква е тази Скала на Титаник?
— Ще разберете, когато стигнете там — ако сте гледали филма. А и един от ония модерни катерачи, дето идват тук, я надписа. Ще я видите. Тръгнете на запад по пътя зад бара и ще стигнете. Просто гледайте за потъващия кораб.
Глава 33
Седях при двете жени в мерцедеса. Бях пуснал климатика, за да ги поохладя. Рейчъл още беше в бара и разговаряше по телефона с Шери Дей, за да координира пристигането на подкрепление. Предполагах, че агентите скоро ще се появят в небето с хеликоптери и ще връхлетят със сила Клиър, щата Невада, Следата бе прясна. Бяха съвсем близо.
Опитах се да заговоря двете момичета — трудно можех да мисля за тях като за жени въпреки заниманието им и факта, че бяха достатъчно възрастни. Сигурно знаеха всичко за мъжете, обаче като че ли не знаеха нищо за света. В мислите ми те бяха просто момичета, които бяха поели по лошия път или пък ги бяха отвлекли. Започвах да разбирам думите на Рейчъл.
— Том Уолинг влизал ли е в караваната, за да използва услугите на момичетата? — попитах ги.
— Поне аз не знам — отвърна Тами.
— Някой каза, че сигурно е педал или нещо такова — прибави Мека.
— И защо?
— Щото живееше като отшелник — поясни Мека. — И никога не е искал путка, въпреки че Тауни щеше да му даде безплатно като на другите шофьори.
— Много ли са шофьорите?
— Той беше единственият тукашен — побърза да се намеси Тами, която явно не искаше да отстъпи първенството на Мека. — Другите идват от Вегас. Някои са на работа в казината.
— Щом във Вегас има шофьори, защо клиентите са наемали Том да ходи чак дотам, за да ги взима?
— Не са го наемали — отговори Мека.
— Понякога го наемаха — поправи я Тами.
— Да, ама само понякога. Тъпанарите. Обикновено обаче го викахме, когато някой идваше за по-дълго, наемаше каравана от Билингс и после му трябваше кола, за да се прибере шофьорите от казината не чакат чак толкова дълго. Осен ако не си голям мангизлия, а мангизлиите…
— Какво мангизлиите?
— Мангизлиите сигурно изобщо не идват в Клиър.
— В Паръмп имат по-готини момичета — делово поясни Тами, като че ли това бе чисто технически недостатък и не се отнасяше лично до нея.
— Пък и е малко по-близо и путките струват повече — рече Мека. — Затова тук в Клиър идват скромните клиенти.
Говореха като истински експерти по маркетинг. Опитах се да насоча разговора към интересуващата ме тема.
— Значи Том Уолинг обикновено е идвал тук и е карал клиентите обратно до Лас Вегас или там, откъдето са идвали.
— Точно така.
— Да.
— И тия хора, клиентите де, могат да останат напълно анонимни. Вие не им проверявате личните карти, нали? Могат да се представят под всякакво име.
— Аха. Освен ако нямат вид на двайсет и една годишни.
— Да, винаги проверяваме личните карти на младежите.
Сега виждах как е можело да стане, как Бакъс е можел да залавя клиенти на публичните домове. Когато бяха взимали мерки да запазят в тайна името си и да скрият, че са ходили в Клиър, те неволно се бяха превръщали в идеални жертви. Това също се вписваше в известното за демоните, които развихряха неговата убийствена ярост. Профилът в папката за Поета показваше, че патологичността на Бакъс идва от връзката му с баща му, който външно се бе представял за идеален агент на ФБР, герой и добър човек, обаче Вътрешно беше тормозил жена си и сина си до такава степен, че тя бе избягала, защото бе имала такава възможност, Докато детето се беше затворило в свят на фантазии, включващ убийството на насилника.
Съзнавах, че нещо липсва. Лойд Рокланд, мъжът, който беше взел кола под наем. Той не бе имал нужда от шофьор. Тогава как се вписваше в картината?
— Някоя от вас познава ли този човек? Казвал се е Лойд.