— Умрял ли е?
— Да, умрял е. Лойд Рокланд. Познавате ли го?
Не го познаваха. Разбирах, че няма голяма вероятност, Рокланд бе изчезнал през 2002 година. Опитах се да измисля обяснение, което да впише Рокланд в теорията.
— Сервирате алкохол в караваната, нали?
— Ако клиентът пожелае, можем да му го осигурим — отвърна Мека. — Имаме лиценз.
— Добре, какво става, когато някой пристигне чак от Вегас с кола и толкова се напие, че не може да кара обратно?
— Може да пренощува тук — отвърна тя. — Може да наеме стая, ако си плати.
— Ами ако иска да се прибере? Ако се налага да се върне?
— Може да се обади и кметът ще се погрижи за него. Шофьорът ще го закара с неговата кола и после ще се прибере с някоя от колите на казината или с нещо друго. Всичко се нарежда.
Кимнах. Всичко се нареждаше и за моята теория. Рокланд можеше да се е напил и да се е наложило да го закара шофьорът — Бакъс. Само че не го бе закарал във Вегас. Знаех, че ще трябва да помоля Рейчъл да провери останките на Рокланд за високо алкохолно равнище. Това щеше да е поредното потвърждение.
— Цял ден ли ще висим тука? — попита Мека.
— Не знам — отвърнах и погледнах вратата на караваната.
Рейчъл се опитваше да говори тихо по телефона, тъй като Билингс Рет седеше в другия край на бара и се правеше, че решава кръстословица, ала явно се напрягаше да я чуе.
— Кога предвиждате да пристигнете? — попита тя.
— До двайсет минути ще излетим и след още двайсет сме при теб — отвърна Шери Дей. — Стой и чакай, Рейчъл.
— Ясно.
— Познавам те, Рейчъл. Знам какво ти се ще да направиш-Не влизай в караваната на заподозрения, докато не пристигнем. Остави специалистите да си свършат работата.
Рейчъл насмалко не отговори, че Дей изобщо не я познава и че не разбира абсолютно нищо. Но премълча.
— Ясно — повтори тя.
— Ами Бош? — попита Дей.
— Какво по-точно?
— Искам да стои настрани.
— Това няма да е много лесно, тъй като той откри това място. Всичко това е благодарение на него.
— Разбирам, но накрая и ние щяхме да го намерим. Винаги го намираме. Ще му благодарим, но после трябва да го отстраним.
— Ами, кажи му го ти.
— Ще му го кажа. Разбрахме ли се? Трябва да се свържа с „Нелис“.
— Разбрахме се. Ще се видим след час.
— Още нещо, Рейчъл. Защо не си там със служебната кола?
— Предчувствието си беше на Бош, той искаше да шофира. Какво значение има?
— Така си му отстъпила контрола над ситуацията.
— Казваш го след свършения факт. Мислехме, че може да научим нещо за изчезналите хора, а не да стигнем до…
— Няма нищо, Рейчъл. Не биваше да повдигам този въпрос. Трябва да затварям.
Дей прекъсна връзката. Рейчъл не можеше да затвори, защото кабелът на слушалката беше опънат през бара. Тя я протегна на Рет, който остави молива си, приближи се, взе я и я сложи върху вилката.
— Благодаря, господин Рет. След около час тук ще кацнат Два хеликоптера. Сигурно точно пред вашата каравана. С вас Че поговорят неколцина агенти. По-официално от мен. Сигурно ще разговарят с много хора във вашия град.
— Не е хубаво за бизнеса.
— Навярно сте прав, но колкото по-отзивчиви са хората, толкова по-скоро ще ви оставят на мира.
Тя не спомена нищо за тълпите репортери, които сигурно щяха да връхлетят Клиър, щом узнаеха, че градчето с публичните домове в пустинята през всички тези години е подслонявало Поета и че пак тук е избрал последните си жертви.
— Ако агентите питат къде съм, кажете им, че съм отишла при караваната на Том Уолинг.
— Стори ми се, че ви казаха да не ходите там.
— Просто им кажете каквото ви помолих, господин Рет.
— Дадено.
— Между другото, ходили ли сте там, откакто той е дошъл да ви съобщи, че заминава за известно време?
— Не. Той си плати наема, така че не ми е работа да душа около вещите му. Тук в Клиър не правим така.
Рейчъл кимна.
— Добре, господин Рет, благодаря за съдействието.
Той сви рамене, сякаш за да каже, че или не е имал друг избор, или че съдействието му е било минимално. Рейчъл се обърна и тръгна към вратата. Когато стигна до нея обаче, се поколеба. Бръкна под блейзъра си, свали втория пълнител за пистолета от колана си, претегли го в ръка и го пъхна в джоба си. Излезе и се качи в мерцедеса до Бош.
— Е, побесня ли агент Дей? — попита той.
— Не. Нали осъществихме поврат в следствието — как може да е бясна?
— Не знам. Някои хора имат способността да побесняват, каквото и да правиш.
— Цял ден ли ще висим тука? — обади се от задната седалка Мека.
Рейчъл се обърна и погледна двете жени.
— Отиваме до западния хребет, за да проверим една каравана. Можете да дойдете с нас и да останете в колата или да чакате в бара. Пристигат още агенти. Сигурно ще могат да ви разпитат тук, без да се налага да ви водят във Вегас.