— Рейчъл?
Не виждах дали диша. Сетивата ми сякаш се подчиняваха на теорията за доминото. След като бях изгубил слуха си, поне временно, координацията на другите ми сетива хич Я нямаше. Потупах я по бузата.
— Хайде, Рейчъл, свести се.
Не исках да я обръщам, тъй като се опасявах от незабележими травми, които можех да усложня. Пак я потупах по бузата, този път по-силно. Поставих длан на гърба й с надеждата, че ще усетя надигането и спускането от дишането й, също като с дъщеря ми.
Нищо. Опрях ухо до гърба й, обаче това беше смехотворно с оглед на състоянието ми в момента. Просто инстинкт, който изпреварваше логиката. Тъкмо си мислех, че не ми остава друго освен да я преобърна, когато видях, че пръстите на дясната й ръка помръдват и се свиват в юмрук.
Рейчъл изведнъж надигна глава от земята и изпъшка. Достатъчно високо, за да я чуя.
— Добре ли си, Рейчъл?
— Аз… аз… в караваната има веществени доказателства. Ще ни трябват.
— Караваната вече я няма, Рейчъл. Няма я.
Тя с усилие се обърна и седна. Очите й се ококориха при вида на горящите останки. Забелязах, че зениците й са разширени. Имаше мозъчно сътресение.
— Какво си направил? — обвинително ме попита Рейчъл.
— Нищо. Вътре е имало бомба. Когато ти отвори вратата на спалнята…
— Уф!
Тя започна да върти глава, сякаш за да раздвижи шията си. И видя черната каубойска шапка на земята до себе си.
— Какво е това?
— Шапката му. Ти я взе на излизане.
— ДНК?
— Да се надяваме. Макар че не съм сигурен каква полза Ще имаме от това.
Рейчъл отново погледна пламтящата площадка на караваната. Намирахме се прекалено близо. Усещах топлината на огъня, но все още не бях сигурен, че за Рейчъл е безопасно Да се движи.
— Легни, Рейчъл. Мисля, че имаш мозъчно сътресение. Да имаш и други травми.
— Да, така ще е най-добре.
Тя отпусна глава на земята и се втренчи в небето. Тази поза ми хареса и последвах примера й. Все едно бяхме на плаж или нещо подобно. Ако беше нощ, можехме да броим звездите.
Усетих приближаването на хеликоптерите още преди да ги чуя. Дълбоко вибриране в гърдите ме накара да погледна на юг и видях двата военни хеликоптера, които се спускаха над Скалата на Титаник. Немощно вдигнах ръка и им махнах.
Глава 34
— Какво стана, по дяволите?
Лицето на специален агент Рандал Алпърт беше сковано и почти лилаво. Чакаше ги в хангара в „Нелис“. Политическият му инстинкт очевидно ту беше подсказал да не ходи лично на местопрестъплението. На всяка цена трябваше да се дистанцира от реакцията, която щеше да бъде предизвикана от експлозията в пустинята и навярно да стигне чак до Вашингтон.
Рейчъл Уолинг и Шери Дей стояха в огромния хангар и се готвеха за конското. Рейчъл не отговори на въпроса му, тъй като смяташе, че е само началото на тирадата. Реагираше бавно — все още малко й се виеше свят от взрива.
— Попитах ви нещо, агент Уолинг!
— Той е поставил бомба — отвърна Шери Дей. — Знаел е, че тя…
— Попитах нея, не теб — излая Алпърт. — Искам агент Уолинг да ми каже точно защо не е могла да изпълни заповедта и как така цялата тази история тотално се е прецакала.
Рейчъл разпери ръце, сякаш за да покаже, че не е можела да направи абсолютно нищо, за да не допусне случилото се в пустинята.
— Щяхме да изчакаме групата за оглед на местопрестъпление — рече тя. — Както ме инструктира агент Дей, намирахме се на разстояние от караваната, но усетихме, че мирише на труп, и решихме, че вътре може да има някой жив. И Ранен.
— И как така ви хрумна тази идея, след като само сте Усетили миризма на труп?
— На Бош му се стори, че чува нещо.
— А, да, старият номер със зова за помощ.
— Не, наистина. Обаче сигурно е бил вятърът. Вятърът в пустинята е доста силен. Малките прозорчета бяха оставени Творени. Сигурно е свирил в тях.
— Ами вие? И вие ли го чухте?
— Не.
Алпърт погледна Дей, после пак Рейчъл. Сякаш я пронизваше с очи. Ала тя знаеше, че версията й я бива, и нямаше да отстъпи. Бяха я измислили с Бош. Алпърт не можеше да му направи нищо. Не можеше да обвинява и нея, след като беше действала по сигнал на Бош. Можеше да беснее колкото си иска, но нищо повече.
— Знаете ли какъв е проблемът с тази ваша версия? Числото. Множественото число. Имахте задача да наблюдавате Бош. А не да го включвате в разследването. Не да се качвате в колата му и да идвате тук. Не заедно да разпитвате свидетели и заедно да влизате в караваната.
— Разбирам, но при дадените обстоятелства реших, че е в интерес на следствието да обединя нашата информация и възможности. Честно казано, агент Алпърт, Бош беше човекът, който откри това място. Ако не беше той, сега нямаше да разполагаме с всичко това.