— Не се заблуждавайте, агент Уолинг. И ние щяхме да го намерим.
— Знам, но бързината е важен фактор. Сам го казахте след сутрешното съвещание. Директорът щеше да даде пресконференция. Исках да ускоря хода на следствието, за да имаме колкото може повече информация.
— Е, можете да забравите за това. Сега не знаем с какво разполагаме. Той отложи пресконференцията и ни даде срок до утре на обяд да разберем какво се е случило там.
Шери Дей се прокашля и рискува отново да се намеси.
— Това е невъзможно — заяви тя. — В момента събират останките в безброй найлонови пликове. Идентификацията и причината за смъртта ще отнемат седмици, ако изобщо се окажат възможни. За щастие, изглежда, че агент Уолинг е успяла да вземе ДНК проба от трупа и това ще ускори неща-та, но нямаме сравнителен материал и…
— Може би не сте слушали какво казах преди десет секунди, обаче нямаме седмици на разположение — прекъсна я Алпърт. — Имаме по-малко от едно денонощие.
Той им обърна гръб и постави ръце на кръста си в поза, показваща бремето, което се е стоварило върху плещите му като единствения интелигентен и чаткащ нещата агент на земното кълбо.
— Тогава да се върнем там — каза Рейчъл. — Може да намерим в развалините нещо, което да…
— Не! — изкрещя Алпърт и рязко се извъртя към тях. — Де е необходимо, агент Уолинг. Вече направихте достатъчно.
— Познавам Бакъс, наясно съм със случая. Трябва да присъствам на местопрестъплението.
— Аз решавам кой трябва да присъства там. Искам да се върнете в оперативното бюро и да започнете подготовката на документите за този провал. Искам ги на бюрото си до утре в осем сутринта. Искам подробно изброяване на всичко, каквото сте видели в караваната.
Зачака да види дали Рейчъл ще оспори заповедта. Тя запази мълчание и това, изглежда, го успокои.
— Вижте, медиите са ме обсадили отвсякъде. Какво да им съобщим, за да не издадем нещо важно и да не поставим в неловко положение директора?
Дей сви рамене.
— Нищо. Кажете им, че директорът утре ще даде изявление, и точка.
— Няма да се получи. Трябва да им дадем нещо.
— Не им давайте Бакъс — обади се Рейчъл. — Кажете им, че агентите са искали да разговарят с някой си Томас Уолинг във връзка със следствието за изчезналите мъже. Но Уолинг поставил бомба в караваната си и тя избухнала, докато агентите се намирали в района.
Алпърт кимна. Звучеше му добре.
— Ами Бош?
— Аз изобщо не бих го споменавала. Нямаме никаква власт над него. Ако някой репортер се свърже с Бош, може да Разкрие цялата история.
— И трупа. Да съобщим ли, че е на Уолинг?
— Ще съобщим, че не знаем, защото е вярно. Предстои идентифицирането му и така нататък. Това би трябвало да им е достатъчно.
— Ако отидат в публичните домове, репортерите ще научат цялата история.
— Не, няма. Не сме я разкривали на никого.
— Между другото, какво стана с Бош?
На този въпрос отговори Дей.
— Взех показанията му и го освободих. Замина за Вегас.
— Ще си мълчи ли за случая?
Дей погледна Рейчъл, после отново Алпърт.
— Нека кажем така: той няма да потърси никого, с когото да сподели. И стига да не споменаваме за него, никой няма да има основание да го потърси.
Алпърт отново кимна и извади мобилен телефон.
— Когато приключим тук, трябва да се обадя във Вашингтон. Какво ви подсказва инстинктът, Бакъс ли е бил в онази каравана?
Рейчъл се поколеба. Не искаше да отговори първа.
— Засега не е възможно да се каже — отвърна Дей. — Ако питате дали трябва да съобщите на директора, че сме го открили, предварителният ми отговор е не, не му казвайте такова нещо. Спокойно може да е единайсетата му жертва и има вероятност никога да не установим самоличността й. Просто мъж, който е отишъл в някой от публичните домове и Бакъс го е причакал.
Алпърт погледна Рейчъл в очакване на нейния отговор.
— Фитилът — рече тя.
— Да?
— Беше дълъг. Все едно е искал да видя трупа, но да не се приближавам прекалено. Обаче също е искал да се махна оттам.
— И?
— Лицето на мъртвеца беше покрито с черна каубойска шапка. Спомням си, че в самолета от Рапид Сити видях мъж с черна каубойска шапка.
— За Бога, вие сте пътували от Южна Дакота. Нима тай всички не носят каубойски шапки?
— Само че той беше в самолета с мен. Мисля, че всичко това е инсценирано. Писмото в бара, дългият фитил, снимките в караваната и черната шапка. Той е искал да се махна оттам навреме, за да съобщя на света, че е мъртъв.