— Киз, обажда се Хари. Будна ли си?
— Да, Хари. Не мога да спя, когато вали.
— Знам какво искаш да кажеш.
— Е, каква е благата вест?
— Всеки има значение, иначе никой няма значение.
— Което означава?
— Вътре съм, ако и ти дойдеш.
— Стига бе, човек, аз вече съм вътре.
— Знаеш какво искам да кажа. Това е твоето спасение, Киз. Отклонихме се от целта. И двамата. И знаем какво трябва Да направим. Време е да се върнем в правия път.
Зачаках.
— Това ще го разстрои — след дълго мълчание отвърна тя. — Той ме използва за много неща.
— Ако е такъв, за какъвто го представяш, ще разбере. Ще го приеме. Ще успееш да го накараш да приеме.
Отново мълчание.
— Добре, Хари, добре. Вътре съм.
— Тогава утре ще дойда да подпиша договора.
— Добре, Хари, тогава до утре.
— Знаеше, че ще ти се обадя, нали?
— Да кажем само, че документите, които трябва да подпишеш, са на бюрото ми.
— Винаги си била прекалено интелигентна.
— Съвсем сериозно ти казах, че имаме нужда от теб. Това е най-важното. Пък и бях убедена, че няма да издържиш дълго сам. Познавам хора, които са свалили униформата и са станали частни детективи, агенти на недвижими имоти, продавачи на коли, електроуреди, даже на книги. Повечето от тях се справят чудесно, но не и ти, Хари. Смятах, че и ти го знаеш.
Не отговорих. Взирах се в мрака извън обсега на фаровете. Мислех за нещо, което току-що беше казала Киз.
— Чуваш ли ме, Хари?
— Да. Виж, Киз, ти току-що каза „книги“. Каза, че познаваш човек, който се е пенсионирал и е започнал да продава книги. За Ед Томас ли говориш?
— Да, дойдох в Холивуд половин година преди той да подаде рапорт за пенсиониране. Напусна и отвори книжарница в Ориндж.
— Знам. Ходила ли си там?
— Да, веднъж беше поканил Дийн Кунц да дава автографи. Прочетох във вестника. Той ми е любимият писател и не дава често автографи, затова отидох. Пред входа имаше опашка, която се точеше по тротоара, обаче още щом ме видя, Ед ме дръпна най-отпред, запозна ме и получих книга с автограф. Всъщност това ме засрами.
— Как се казва?
— Хм… мисля, че беше „Странни пътища“.
Това ме разочарова. Надявах се, че съм на път да направя логически скок и нова връзка.
— Не, всъщност това беше после — прибави Киз. — Беше „Единственият спасен“ — история за самолетна катастрофа.
Най-после разбрах за какво говори.
— Не, Киз, как се казва книжарницата на Ед?
— А, казва се „Бук Карнъвъл“. Мисля, че я е купил с това име. Иначе сигурно щеше да я кръсти по друг начин, нещо мистериозно, защото продава предимно книги за мистерии.
Значи „Бук Карнъвъл“. Неволно настъпих газта.
— Трябва да затварям, Киз. По-късно ще ти се обадя.
Затворих, без да дочакам отговора й. Като местех очи между пътя и дисплея на мобифона, прегледах списъка с последните ми разговори и избрах номера на Рейчъл Уолинг. Тя отговори още преди да чуя звънене.
— Рейчъл, обажда се Хари. Извинявай, че ти звъня толкова късно, обаче е важно.
— В момента съм заета — прошепна тя.
— В оперативното бюро ли си вече?
— Да.
Замислих се какво би могло да я задържи там до след полунощ в ден, започнал толкова рано.
— Заради варела за смет ли си там? С изгорялата книга?
— Не, още не сме ги докарали. Заради нещо друго. Трябва Да затварям.
Гласът й звучеше недоволно и тъй като не ме бе нарекла по име, останах с впечатлението, че наблизо има други агенти и онова, с което е заета, не е много приятно.
— Виж, Рейчъл, открих нещо. Трябва да дойдеш в Лос Анджелис.
Гласът й се промени. Предполагам, че настойчивостта ми и бе подсказала сериозността на положението.
— Какво си открил?
— Знам какъв е следващият ход на Поета.
Глава 38
— Ще ти се обадя.
Рейчъл затвори и пъхна телефона в джоба на блейзъра си. Последните думи на Бош отекваха в сърцето й.
— Агент Уолинг, ще съм ви признателен, ако участвате в разговора ни.
Тя погледна Алпърт.
— Извинете.
И погледна към телекомуникационния екран, на който се виждаше неестествено уголеменото лице на Браз Доран. Тя се усмихваше.
— Продължете, агент Доран — каза Алпърт.
— Всъщност вече свърших. Засега няма нищо повече. Можем да потвърдим, че Робърт Бакъс е бил в онази каравана. Не можем да потвърдим, че е бил там по време на експлозията.
— Ами ДНК пробите?