Рейчъл видя, че погледът на Алпърт се променя. Той се замисли, вече не за нейните обвинения, а за бъдещите последици от оплакването й и съответното разследване. И проумя, че е обречен. Един агент, който подслушва и следи друг агент, и го използва за примамка без неговото знание в игра с високи залози. При новите условия на медиен интерес и политиката на Бюрото да избягва всякакви полемики, неговите действия нямаше да получат одобрение. И щяха него да го пратят на село, не нея. Бързо и тихо. Ако имаше късмет, можеше дай стане колега в Рапид Сити.
— В Дакота е много красиво през лятото — каза тя.
После се изправи и тръгна към вратата.
— Агент Уолинг? — повика я Алпърт. — Почакайте малко.
Глава 39
Самолетът на Рейчъл кацна с половин час закъснение на „Бърбанк“ заради дъжда и вятъра. Лос Анджелис бе обгърнат в сива плащеница и беше почти напълно парализиран. Колите пълзяха мъчително бавно по всички улици и шосета. Пътищата не бяха пригодени за такива условия. Нито самият град. Призори каналите преливаха, тунелите бяха пълни и оттичането им в река Лос Анджелис бе превърнало бетонния канал, който се виеше през града и се вливаше в морето, в бурен бързей. Черната вода носеше пепелта от пожарите, които предишната година бяха овъглили хълмовете. Във въздуха тегнеше атмосфера на обреченост. Градът първо беше подложен на изпитание с огън, а сега и с вода. Животът в него понякога напомняше на апокалипсис. В очите на хората, които виждах оная сутрин, се четеше въпросът: „Какво следва?“ Земетресение? Цунами? Или може би катастрофа, за която сме виновни самите ние? Преди десетина години пожарите и дъждът бяха предвещавали и тектонични, и обществени катаклизми в Града на ангелите. Едва ли някой се съмняваше, че това може да се случи пак. Щом ние сме обречени да повтаряме глупостите и грешките си, лесно можем да разберем, че природата и равновесието действат в същия цикъл.
Мислех за това, докато чаках Рейчъл на тротоара пред терминала. Дъждът плющеше по предното стъкло. Вятърът люлееше колата на амортисьорите. Мислех за завръщането си в управлението — вече се колебаех и се питах дали и аз не повтарям собственото си безумие, или този път ще имам шанс.
Не забелязах Рейчъл в дъжда, докато не почука на предния десен прозорец. После отвори багажника и хвърли вътре сака си. Носеше зелена канадка с вдигната качулка. Сигурно й беше полезна в сблъсъка със стихиите в Дакота, обаче в Лос Анджелис я правеше прекалено едра и тромава.
— Дано да е нещо сериозно, Бош — каза тя, докато се качваше и с мокро шляпане сядаше до мен. Не направи никакъв интимен жест, аз също. Бяхме се уговорили за това по телефона. Щяхме да се държим като професионалисти, докато проверяваме предчувствието ми.
— Защо, имаш ли друга възможност?
— Не, просто снощи заложих всичко с Алпърт. Съвсем малко остава да ме заточат до живот в Южна Дакота, където, между другото, времето може би е по-хубаво оттук.
— Е, добре дошла в Лос Анджелис.
— Мислех, че съм в Бърбанк.
— Чисто формално.
След като излязохме от територията на летището, потеглих на юг към шосе 134 и оттам на изток към шосе 5. Под дъжда и в сутрешния час пик напредвахме бавно покрай Грифит Парк. После продължихме на юг. Още не бях готов да започна да се опасявам от времето, обаче оставаше малко.
Дълго пътувахме мълчаливо, тъй като комбинацията от дъжда и трафика правеше шофирането напрегнато, сигурно повече за Рейчъл, която трябваше да седи и да чака, докато аз въртях волана. Накрая тя заговори, макар и само за да даде отдушник на напрежението в колата.
— Е, ще ми разкажеш ли за този твой грандиозен план?
— Не е план, а само предчувствие.
— Не, ти каза, че знаеш какъв ще е следващият му ход, Бош.
Забелязах, че откакто се бяхме любили в мотелския ми апартамент, беше започнала да ме нарича с фамилното ми име. Зачудих се дали това е част от уговорката да се държим като професионалисти, или е някаква форма на нежност с обратен знак — да наричаш човека, с когото си бил най-интимен, с най-неинтимното му име.
— Трябваше да те докарам тук, Рейчъл.
— Е, добре, тук съм. Разказвай.
— Всъщност грандиозен план има Поета. Бакъс.
— Какво ще направи?
— Спомняш ли си книгите, за които ти казах вчера, книгите във варела и онази, която извадих?