Току до Кайл Огилви се почеса по брадичката и погледна замислено към върха.
— Е, не беше толкова зле, нали? — рече той и намигна.
Кайл гледаше безмълвно. Поклати глава от ужас и облекчение. След това се сепна и си припомни — Преследвача! Оглеждаше хората и го видя близо до Сивогрив. Погледите им се срещнаха, после Преследвача се извърна. Светлите му очи блестяха върху потъмнялото лице.
Огилви подсмръкна и прибра меча си в ножницата.
— Помоли ме да те държа под око. Там долу.
— Нямам нужда от пазач.
— Тогава има още нещо, дето трябва да научиш, ако искаш да останеш жив в тая работа — изкашля се Огилви и плюна в бездната. — Приемай помощ, когато ти предлагат, понеже няма да е често.
Колоната отново потегли и Огилви заизкачва стълбите.
Излязоха от ъгловата кула в правоъгълен двор, ограден с високи стени. Дъждът ги шибаше странично, остро — като пясък по време на буря. Мъжете се сбиха на купчинки и се подслониха където могат. Кайл с мъка се загърна с кожената си пелерина, отърча до високия до кръста му перваз на някакво преливащо изкуствено езеро и се прислони в оскъдната му защита. Облачната покривка обгръщаше крепостта като мъгла. Вятърът виеше тъй пронизително сред тътена на гръмотевиците, та, застанали един до друг мъже, трябваше да си викат в ушите, за да се чуват. На светлината на почти неспирните светкавици Кайл видя, че постройката не бе точно крепост, а по-скоро оградено със стени частно жилище. Централният двор, стените, скамейките, постройките — всичко беше направено от черния базалт на Хребета. Кайл се изуми — колко ли труд бе отишъл за дялането.
Единствено Сивогрив стоеше прав с разкрачени, дебели като дънери крака и развята изпод шлема дълга сива коса. Той размахваше ръце в железни ръкавици и разпределяше войниците на отряди. Кайл се зачуди какво бе направил с двуръчния меч, който бе използвал срещу Шен, защото ренегатът не носеше ножница, достатъчно голяма, за да го побере — на пояса му висеше само тънък дълъг меч.
Изведнъж Опушения се понесе към Кайл като подгонена от бурята врана. Подгизналите одежди бяха залепнали за кльощавото му тяло. Изправената от дъжда черна коса придаваше на тясното му лице израз на подивял от ужас полуудавен плъх.
— Ти ли си разузнавачът Кайл? — извика магът с дрезгав глас.
Кайл кимна.
Магът потръпна от студ, примижа нещастно и се загърна още по-плътно с подгизналата си дреха. Дъждът се стичаше на ручейчета по лицето му. Той посочи четирима мъже близо до Кайл. Те кимнаха в отговор. Кайл познаваше само един от тях — Гедин, тромав майстор на меча — и се успокои, че ще е с него.
Опушения доближи устата си до ухото на Кайл. Дори и в дъжда, мокър до кости, от него все така необяснимо вонеше на дим и горещ метал. Той насочи кокалест пръст към стена, пред която имаше дълга колонада. Всичко бе изваяно от черен базалт — покривът, колоните и тъмните отвори към помещенията.
— Проверяваме тези стаи. Ти си пръв.
Опушения забеляза реакцията на Кайл при тези думи и се засмя. Смехът се превърна в мъчителна кашлица.
Кайл изтегли сабята си и се огледа за прикритие. Аз съм пръв. Страхотно.
— Чакай — Опушения грабна ръката, в която Кайл стискаше оръжието.
Кайл почти се дръпна, но си спомни думите на Огилви и се удържа. Магът се намръщи, докато разглеждаше острието. Кайл чакаше, несигурен какво ще последва. Сега пък какво? Дъждът се изливаше връз раменете му. Ръката на Опушения бе неприятно гореща. Той се обърна към мястото, където Сивогрив стоеше с отряда си. Кайл не виждаше нищо повече от размазани фигури през ко̀сите завеси на дъжда. Опушения повдигна меча заедно с ръката на Кайл, а веждите му се издигнаха в ням въпрос. Кайл присви поглед към Сивогрив, но не успя да различи нито лицето, нито движенията му. Магът изсумтя, очевидно получил своя отговор, след което измъкна тънка метална игла от дрехата си. Започна да драска по извитото острие.
— Имаш ли нужда от нещо? Име? Покровителството на Опонн? Огън може би?
Кайл помисли за тотема си и отвърна:
— Вятър.
Иглата спря да се движи. Капките се забиваха в раменете на Кайл като изстреляни с прашка камъни. Опушения вдигна глава, присви очи, изучи лицето на Кайл, и след това му се усмихна съзаклятнически.