— Какви са тези? — провикна се той към Корло.
Лицето на мага беше мрачно.
— Прилича ми на кораб от Меър. Трябва да се измъкваме.
Джемейн замалко да се разсмее, но не искаше да покаже отчаянието, което корабът всели в сърцето му. Нямаме възможност да ги надминем. Той викна:
— Дясно на борд! Обърни кърмата към тях, Уат!
— Тъй вярно, господине.
— Излизайте на палубата! Пригответе арбалетите!
Моряците се щураха насам-натам, мъкнеха снаряжение и си разпределяха малкото оръжие, което имаха. Джемейн се отправи към кърмата, Корло го последва. Там се загледа във вълните, където корабът се мяркаше между сивата вода и също тъй сивото надвиснало небе. Въртеше се около тях, пъргав като чайка, а Ревностен, галера с един ред гребци роби, очукана от дългото си плаване през океана, се плацикаше като дънер.
Готвеха се да ги таранят.
— Пригответе се!
На Уат:
— Готов да свърнеш надясно.
Старият кормчия стисна беззъбите си челюсти и сбръчка устни:
— Ще опитаме, господине.
Корло го потупа по рамото и посочи към носа. Лоста стоеше прав, хванал с ръце планшира, вперил поглед в приближаващия се съд.
— Жалко за меърците, а? — произнесе той.
Жалко преди всичко за нас. Джемейн, стар моряк, можеше само да гледа със смаяна възхита умението и опита им. Корабът ги доближи, изкачи последната вълна точно навреме, за да се спусне надолу, добави силата на тежестта си към напора на мощния обшит в бронз таран, разряза водата и вдигна вълна, по-висока от него самия.
Красота.
— Наляво!
Уат тласна дръжката настрани. Ревностен едва бе започнал да се помества, когато другият кораб се оказа точно при тях. Твърде бавно — нямаме възможност. Никаква възможност.
Ударът отмести Ревностен. Той откъсна Джемейн от мястото му и го изхвърли над планшира. Студената вода пареше, все едно вреше. Тя му отне и малкото останал въздух. Зрението и усещанията се явяваха на откъслеци, когато главата му се покажеше на повърхността. Ревностен се клатеше и едната му страна се бе килнала. През борда падаха хора. Лоста стоеше на носа и бе вдигнал гневно юмруци. После сивата вода се разпени, когато той падна сред вълните. Студената, убийствена вода вледеняваше ръцете, лицето и краката му. Той потъваше и губеше сила във всепроникващия студ. Вледеняването се разпростря и му отне зрението и сетивата.
Събуди се, закашлян да плюе вода върху твърда палуба. Неподвижен. Крайниците безполезни. Останалите хора от кораба му лежаха като уловени риби. Меърските моряци в тъмни кожени доспехи се бяха събрали около един оплетен в мрежа човек. Той мърдаше, а сопите го налагаха без отдих. Един моряк го видя, че е буден, дойде и задъхано си обърса челото.
— От Дженабарис си, нали така? — попита го той със странно произношение на наречието на Южните конфедерации.
Джемейн кимна.
— Обикновено пленяваме корабите — без малазанските — но вашият бе такава развалина, че трябваше да го потопим.
Той се усмихна, сякаш това по някакъв начин го оправдаваше.
— Извинявам се.
Той отново обърса чело, пое дълбоко дъх и посочи с тоягата си към оплетения, сега неподвижен човек от Ревностен, за чиято самоличност Джемейн можеше да се досети.
— Всичките отивате при корелците. Особено онзи. Той не се удави — хубаво, че водата ни свърши половината работа, а? Ще вземем добри пари за него.
Човекът отново се усмихна с белите си зъби.
— Мисля, че ще се справи добре на стената.
Речник
Агатии: първите хиляда титулувани воини сред народа сегюле
Асценденти: лица с голяма сила или влияние
Бая-Гул: сетска богиня на гадаенето и водач на слънчевите тайнства на сетите
Братята: названието на Пурпурната гвардия за падналите им другари
Кадрови магове: малазанска организация на маговете/магьосниците/вещерите, много от които служат във войската