Първа глава
Мъдрите казват, че ще пожънеш такива клетви, каквито полагаш. Установил съм, че това е вярно.
На ръба на керемидения покрив малка палатка се издуваше и люшкаше под напора на мощния вятър. Беше само мушамено наметало, опнато на пръчка, и едва предпазваше от силния дъжд. Отдолу седеше момък и присвиваше очи в сгъстяващия се мрак на бурята и залеза. Току поглеждаше руините на околните сгради, съсипани при обсадата, и взреше ли се достатъчно настойчиво, можеше да различи високо горе надвисналите очертания на Хребета.
Какъв е, питаше се момъкът, смисълът да поставяш стража, когато нищичко не се вижда?
Хребетът се извисяваше самотно на стотици стъпки над равнините. В тукашната легенда се разправяше, че е издигнат от древна стихия, когато светът бил млад — може би от вълшебника Шен, който сега живееше на него. За това Кайл не знаеше нищо. Знаеше само, че Гвардията обсажда скалата вече от година и никак не се е доближила до превземането й. На всичкото отгоре знаеше, че от крепостта си на върха Шен може да се сражава с всички магове в ротата и да ги накара да се блещят и да въздишат. Беше достатъчно силен, за да го направи. А стане ли нещо такова, казваше му Изгърбения, значи е време ние, простите копиеносци, да си напъхаме носовете в тая работа.
Изгърбения беше сапьор, при това доволно стар, та да знае. Тъкмо сега беше долу в избата и размахваше кирка. И не беше сам — с него работеха останалите от Девето острие и още неколцина войници, които сержант Траншея успя да изкрънка. Всичките бъхтеха каменния под с разни чукове и кирки.
Вятърът запрати дъжд в лицето на Кайл и той потрепери. Според него бяха постъпили много глупаво, като не бяха казали на никого. Не искаме някой да ни отмъкне блясъка на славата, беше рекъл Изгърбения, ухилен като малоумник. Е, всички се ухилиха като малоумници, когато Преследвача изложи плана пред Траншея. Уповаваха се на познанията му, тъй като беше роден от тази страна на Дълбините на търсача, точно както и Кайл. Бяха взели Преследвача преди няколко години по време на придвижването на Гвардията през тази област. Знаеше местните наречия и познаваше преданията. Кайл знаеше, че точно това се очаква от един разузнавач.
Гвардията бе купила него от един набраджански робски керван, за да ги упътва през степите. Но не познаваше южните езици. Неговият народ повече нападаше набраджанците, отколкото да говори с тях.
Кайл придърпа предния край на наметалото по-плътно около себе си. Искаше му се да разбира по-добре и родния език на Гвардията — талийски. Когато Изгърбения, Траншея и Преследвача седнаха и долепиха глави, той се промъкна достатъчно близо до тях, за да подслуша шепота им. Но наречието им бе трудно за разбиране. Трябваше много пъти да премисля думите, преди да започне да ги схваща. Изглежда Преследвача бе успял да съчетае различни сказания: за древния Асцендент, който бил издигнал Хребета и дал началото на Златен век, и за сегашното „Владичество на Нощта“ с неговата погибел. Оттогава той и останалите прекарваха повечето си време под земята, разрушавайки стените и каменния под, като Изгърбения несъмнено мърмореше за проклетия си блясък на славата. Кайл промълви кратка молитва към Отеца Вятър, духа водач на неговото племе. Той съобрази, че ако работата стане, щяха да получат повече блясък, отколкото желаеха.
Отделно бяха всичките „старогвардейски“ съперничества и междуособици. Той изобщо не ги разбираше, въпреки че бе гвардеец почти от една година. Според гвардейското предание неговото, Девето острие, бе едно от най-прочутите, създадено преди век и командвано от чутовния Скинър. Изгърбения отдаваше огромно значение на подобни разкази. Направо подскачаше от крак на крак в желанието си да се докаже пред магьосническия корпус на Гвардията и пред потайните Забулени.
Сега дъждът се усили, примесен с град. Облаците в тъмното небе се търкаляха и мътеха, но нещо привлече погледа на Кайл — движение. Неясни форми пронизваха покривалото от облаци. Крилати изчадия, призовани от Шен на Хребета. Около тях проблясваха ярки теменужени светкавици, но те кръжаха в мързелива спирала. Кайл проточи врат и проследи спускането им. Крилете им бяха обтегнати, а очите им святкаха. Той се помоли на Вятъра крилатите създания да отминат.