Колоната потегли отново. Стоманата стържеше неравномерно по камъка. След три пълни обиколки Кайл се озова до плитка ниша, издълбана в стената. В основата й лежаха натрошените останки от труп в доспехи, мъртъв от векове. Изсъхналата плът изглеждаше като тъмнокафява кожа. Кайл зяпаше, докато Огилви не го бутна напред.
— Какво беше това, в името на Вятъра? — попита той приглушено.
Огилви се канеше да свие рамене, но се отказа и вместо това се изхрачи над ръба на стълбището.
— Пазител. Привидение. Чувал съм за тях.
Кайл с изненада установи, че бе извадил сабята си от ножницата. Не си спомняше кога го бе направил.
— Било ли е… мъртво?
Огилви го изгледа дълго и преценяващо.
— Вече е. Така че мирувай и си дръж очите отворени. Скоро ще имаме неприятности.
— Откъде знаеш?
— Като риба в мрежа сме — той кимна надолу. — Задействахме сигнализацията, нали така? Той ще дойде. Или би трябвало да дойде. Стой между мен и стената, а?
Това се хареса на Кайл и тъкмо да попита защо, отгоре избухна ярка светлина и го заслепи, последвана от тътен, който разтресе стълбището. Огилви хвана металните пръстени на ръкава му и го издърпа навътре, по-далеч от външния ръб на стълбите. Засмука ги силен вятър и нещо огромно се спусна надолу в празната сърцевина. Писък разцепи тишината след гърма. Зрението на Кайл се върна навреме, за да види как някакъв гвардеец пада надолу в мрака — главата и вратът му бяха кървава каша. До него Огилви се разбесня.
— Очиства ни един по един! Къде е Сивия?
Кайл погледна нагоре в кухата сърцевина. Сега се виждаше по-добре, защото бяха почти на върха, откъдето лунната светлина и светкавиците се спускаха надолу заедно с дъждовните капчици. Тъмна фигура кръжеше над тях. Магьосникът Шен. Гвардейци размахваха факли и мечове срещу него. Той висеше във въздуха — изправен, обвит в плащ от вечно менящи се сенки. Ръцете му бяха огромни белезникави ноктести лапи. Шен посегна към друг войник, но ръката му бе отблъсната. Той изръмжа и я раздвижи. Проблесна небесносиня светкавица. Гвардеецът се преви, сякаш го бяха намушкали в корема. Наклони се напред и полетя в бездната, неподвижен като статуя. Профуча толкова близо, че ботушите му едва не удариха Кайл по извърнатата нагоре глава.
Гвардейците изреваха от ярост. Хвърлени оръжия и стрели от арбалети отскочиха от слабата стърчаща фигура. Шен се засмя. Очите му се обърнаха към следващия в редицата. Кайл се надвеси над бездната и също изрева от безсилна ярост и страх.
— Гуглата да те завлече, нечовешко изчадие такова! — кресна Огилви и размаха юмрук.
Над тях Опушения се наклони към Шен с разтворени ръце и длани, обърнати нагоре. Гвардейците по стълбата се извърнаха и вдигнаха ръце пред лицата си.
— Внимавай! — извика Огилви и издърпа Кайл назад за ризницата.
Пламъци избухнаха в кухата тръба на спираловидното стълбище. Рукнаха към Кайл като течен метал. Той се нагълта с горещ въздух и закри лицето си. Почувства се като в пещ. Пламъците просвириха покрай ушите му и попариха опакото на ръцете му. След това изведнъж изчезнаха като внезапен порив на вятъра, ушите му изпукаха и той жадно загълта въздух. През пушека и смрадта на изгорена коса и опърлена кожа Кайл чу как Огилви изграчи:
— Бивните на Тогг, Опушен. Не се престаравай.
Погледнаха нагоре и затърсиха из дима за някаква следа от магьосника. Разпенени и завихрени, облаците се смалиха и изчезнаха, сякаш засмукани от някакво въздушно течение. Показа се незасегнатият, носещ се над празнотата Шен. Магьосникът обърна кехлибарените си очи към Опушения и протегна бледна ноктеста ръка. Кайл копнееше да е там горе, за да помогне на Опушения — единственият маг на отряда им. Вече му бе ясно, че превъзходството на противника им е твърде голямо.
Ръката посочи Опушения. Магьосникът сви белите си пръсти в подканващ жест. Хората наблизо замахнаха, но напразно. Тогава изникна тежката фигура на Сивогрив, който изплува от сенките и заби широкото си острие право напред. Двуръчният меч промуши Шен, който ахна изумено. Устата на магьосника зейна широко, той нададе оглушителен писък и хвана острието с две ръце. Изхлузи се от него. Преди Сивогрив да успее да замахне отново, Шен се изстреля право нагоре в небето.