Майорът също дълго разглежда паспорта и самия Воробьов, после прочете картичката. След това каза:
— Снимката е сменена. Как ще обясните това?
Воробьов произнесе следните думи, които нито единият, нито другият милиционер очакваха:
— Всичко това са глупости. Вие нямате право да ме задържате. Аз съм чужд поданик. Турист. Живея в хотел „Украйна“. Можете да проверите. А този паспорт не е мой.
— Ясно, че не е ваш, ние сме на същото мнение — каза майорът. — Затова ни обяснете как е попаднал у вас.
— Никога не е бил у мен. За първи път го виждам. Лейтенантът го е подхвърлил.
— Ха така! — с възхищение каза лейтенантът.
Майорът позвъни на някого по телефона, обясни за ситуацията и накрая каза: „Добре, чакам“ — сложи слушалката и се обърна към Воробьов:
— Ще ви задържим. До изясняване.
— Настоявам да ме свържете с посолството. Вие нямате право да ме задържате.
— Не се вълнувайте, вашите права няма да пострадат, всичко ще бъде според закона. — Майорът посочи стола до прозореца.
Но Воробьов не пожела да седне. Той започна да се разхожда от стена до стена. Майорът и лейтенантът си говореха нещо, без да му обръщат внимание.
След половин час пристигна Семьонов. Той изведе Воробьов.
Глава 23
Решението
Новият началник-отдел генерал Пьотр Иванович Лукин, който смени внезапно починалия от инфаркт свой стар другар и съратник генерал Сергеев, в общи линии беше запознат с операция „Резидент“, започнала отпреди много години и достигнала вече до такава степен на развитие, че трябваше да се вземе решение: или да се продължи, или да се прекрати.
Генералът се беше разбрал с полковник Марков сам да определи срока за подробен доклад, за да обсъдят всичко окончателно и да изработят линия на по-нататъшно поведение. На 3 юли Марков помоли генерала да назначи доклада за следващия ден. На 4 юли в кабинета на Лукин в 11 часа дойдоха Марков и Синицин. Те донесоха малка кинокамера, екран, кутия с филм. Марков донесе две дебели папки. Имаше още и едно куфарче, което беше затворено.
Павел окачи екрана на стената над висящата географска карта, сложи отсреща на масата камерата и до нея кутията с тясна кинолента.
Лукин покани всички да седнат и каза:
— Да започнем.
Марков припомни историята на операцията и като завърши въведението, предложи:
— Мисля, Пьотр Иванович, за по-кратко да се спрем на възловите моменти, без да засягаме съединителната тъкан.
— За по-кратко да, но не в ущърб?
— Разбира се — увери го Марков. — Ще ви покажем някои неща. Но епизодите са на различни филми, така че ще се наложи да прекъсваме отделните части.
— Нищо. Кой е киномеханикът?
— Синицин.
— Е, няма да викаме „В чувала“. Но най-напред, Владимир Гаврилович, помогнете ми да се отърва от някои мисли. Не мога да реша една гатанка.
— С удоволствие, Пьотр Иванович, ако това е по силите ми.
— Аз, разбира се, не съм навлязъл толкова навътре в работата, мога и да не разбера някои неща, но не ви ли се струва, че изглежда странно да предадат Кутепов на Бекас?
— Тук трябва да се имат пред вид две обстоятелства — каза Марков. — Първо, Кутепов не може никого да издаде. Той е имал едностранна връзка, той даже не е могъл да разбере кой му дава заповеди. Всичко, което се е изисквало от него, той го е правил, значи могат да го премахнат.
— Смятате ли, че те сериозно са разчитали на Бекас да го премахне?
— Това е вече второ обстоятелство. Още от самото начало те не се доверяват докрай на Бекас. Но не са и напълно сигурни, че той е контраразузнавач. Като предават Кутепов в неговите ръце, те изведнъж развързват два възела. За тях е важно Кутепов да бъде изключен от играта, а заедно с него и Бекас. А как ще стане това, няма никакво значение.
— Все пак Кутепов знае много неща. От него нишката върви към академик Нестеров.
— Обърнете внимание: Кутепов трябва да се срещне с Бекас след един месец. Вероятно са разчитали през този месец да направят всичко, което е необходимо. Във всеки случай най-главното.
— Ако е така, тогава всичко е ясно.
— Между впрочем — допълни Марков, — точно определеният срок от един месец ни задължава да предполагаме, че Брокман е изпратен също за определен срок. Кратък.
— Добре — каза Лукин. — Хайде, показвайте вашето кино.