— Пускайте.
Около пет минути гледаха как Уткин излиза от къщи, отива на пристанището, как по стълбичката слизат туристи. След това в кадъра се появява Брокман, после Уткин и Брокман се срещат и Уткин предава на Брокман „Спидолата“.
— Стоп — каза Марков при едрия план и се обърна към генерала: — Кажете, Пьотр Иванович, този турист прилича ли на Брокман?
— Безусловно прилича — каза Лукин.
— Но това не е Брокман.
— Това като оправдание ли? — попита Лукин.
— Длъжен съм да ви обърна внимание, че в тази операция Разузнавателният център е построил всичко върху отвличащи вниманието хитрости. Италианецът, Алексей Дмитриев, Уткин — всичко това е за да ни насочат другаде. Накрая подмяната на Брокман. Не по-маловажна е „Спидолата“. Тези два отклоняващи фактора заработиха като магнит, привлякоха ни. Нали знаехме за Брокман, очаквахме го. Човекът, който са подбрали, не е абсолютен двойник на Брокман, но това ще разбереш само когато ги поставиш един до друг, тях, или портретите им, а да идентифицираш по снимка жив човек, когото не си виждал — не е толкова проста работа. Все пак Уткин успя да изиграе ролята на заблудител.
— Вие за трети път споменавате за „Спидолата“ — каза Лукин.
— Сега ще обясня. Това е радиостанция и тя се пазеше в тайник на улица „Златоуска“, номер 27, в града, където живееше Уткин. Той я взе оттам, но само веднъж излезе в ефира, малко преди да тръгне при жената на Тулев. И повече не се раздели с нея. „Спидолата“ беше много отличителен белег за него. При това Уткин и в Батуми излезе в ефира. Вие току-що видяхте на филма — Уткин предаде „Спидолата“ на човека, когото приехме за Брокман. Ние не се съмняваме, че това е същата „Спидола“. Уткин дълго живя на показ и никой не беше видял да купува радиоприемник, а за „Спидола“ непременно щяхме да забележим.
— Тя също ли е подменена?
— Да.
— Не е трудно да се досетим, че с истинската „Спидола“ е заминал истинският, Брокман — каза Лукин.
— Именно. Малко повече от час е било необходимо на Уткин да отиде до пристанището и да се върне в къщи с мнимия Брокман. През това време истинският Брокман е успял да отиде в квартирата на Уткин. Той е взел радиостанцията. Имало е наблюдение на къщата. През този час повече от двадесет души са влезли и излезли от входа. Брокман променил външността си и не приличал на снимката. Подстригал се по-иначе, залепил си мустаци. Всичко е станало много бързо. От „Олимпик“ са слезли на групи. Брокман е бил в третата група.
— Кога открихте подмяната? — попита Лукин.
Вместо отговор Марков помоли Павел да пусне филма. Това беше моментът на връщането на мнимия Брокман и Уткин на парахода. Те се доближиха до стълбичката, подадоха си пропуските на митничарите и се качиха. На рамото на лъже-Брокман висеше „Спидолата“.
— Когато излязоха от квартирата — каза Марков, — разговаряхме с хазайката. Тя съобщи, че докато отсъствувал нейният квартирант, дошъл приятелят му Володя, но престоял само няколко минути. В стаята на Уткин останали някои от вещите.
— А истинският Брокман така си и заминал?
— Да. Но намерихме следите му. До Тбилиси пътувал първо на автостоп, след това се качил на камион. Двамата шофьори познаха пътника по снимката. След това намерихме отговорничката на вагона, в който пътувал Брокман. Пристигнал е в Москва. От осемнадесети май започна активното търсене. Той успял да се измъкне от Москва. Наистина знаехме, че от Москва не е заминавал със самолет или с влаковете на далечни разстояния. Автомобилният транспорт също беше под контрол. Беше открит на двадесет и осми май. Както знаете, това стана във връзка с делото на Кутепов, за което ви докладвах. Добрахме се до Брокман от другия край и това ускори търсенето.
— Значи все пак си имаме едно „бяло петно“ — направи извода от изложението на Марков Лукин.
— Да, десетте дни, които Брокман е преживял безконтролно в дома на Стачевска.
— Прословутата „Спидола“ у него ли е? — попита Лукин.
За първи път се обади Павел Синицин:
— Не, Пьотр Иванович, тя вече е у нас. — Той отвори куфарчето и извади радиостанцията.
— Конфискували сте я значи?
— Иззехме я, Пьотр Иванович — каза Марков. — Друг изход нямаше. Трябваше да го лишим от радиовръзка, за да установи контакти. Сменили бяха радиокода, не можахме да го разшифроваме.
— А как успяхте със „Спидолата“?
— Помолихме домакина в редакцията, където е работела Стачевска, да я посети в къщи и той каза, че е видял „Спидолата“. След това беше решено радиостанцията да се вземе. А после лейтенант Ковальова и старши лейтенант Жаров организираха всичко много успешно.