— А какво ще стане с „бялото петно“? Какво е правил Брокман през десетте дни, докато е бил без контрол? Може и да не научим това, дори и да го задържим.
— Да, никой няма да си признава излишни неща.
— Явно, че е с характер — каза Лукин.
— И с биография — допълни Марков. — Разбира се, можем да опитаме…
— Какво да опитаме?
— Да изпратим някого вместо Воробьов.
Павел, който мълчеше през цялото време на разговора, при последните думи се закашля в юмрука си.
— Не, тебе не — без да го погледне и забравил официалното „ви“, каза Марков. — Брокман вероятно знае за твоето съществуване. Освен това ти си свързан с Кутепов.
— По всичко изглежда, че Воробьов няма никакви пълномощия — каза Лукин.
— Да — съгласи се Марков, — но ще бъде забавно да поблъфираме малко. Може би Брокман ще предаде нещо на Воробьов.
— Опасно е — каза Лукин.
— Има опасност, разбира се. Много странна парола за среща. Като детска игра. Кафяв шлифер и нищо друго. Кафявите шлифери не се шият по един?
— Има още нещо — обади се Синицин, — някакъв белег, който знае Брокман.
— Вероятно. Известно ни е още, че тази Линда трябва да каже: „Да отидем у дома“.
— Ако решим да приключваме, то нищо не ни пречи да изпратим някого при Брокман — каза Лукин. — Но човекът трябва да бъде решителен.
— Майор Семьонов ще се оправи. Какво е вашето мнение, майор Синицин? — Марков се обърна към Павел на „ви“.
— Подходящ е — Каза Павел с леко ревнива интонация.
Лукин усети това.
— По-конкретно?
Вместо Павел отговори Марков:
— Майор Синицин иска да каже, че той ще се справи много добре.
Лукин и Марков се позасмяха, но Павел настоя на своето мнение.
— Трябва да го застраховаме — сериозно каза той.
— Това не ни пречи — каза Лукин. — А къде е Семьонов, Владимир Гаврилович?
— Да го извикам ли?
— Трябва да се запознаем.
Марков помоли секретаря на генерала да извика майор Семьонов. Когато той се появи, Марков го представи на Лукин.
Сядайки във фотьойла, Лукин каза:
— Имате силна ръка. Но ако се наложи да стреляте?
— Обучен съм, другарю генерал — бързо отговори Семьонов.
— Казвам се Пьотр Иванович — забеляза Лукин. — Всички сме обучени, макар че на мен, да си кажа откровено, освен на стрелбище друг път не ми се е налагало да стрелям. Но едва ли ще се наложи. И изобщо това не е работа за нас. Представете си обаче, че сега може да се стигне и до стрелба.
— Ако се наложи, няма да пропусна целта — каза Семьонов.
— Тук не си на стрелбище и в мишената — каза Марков. — Ще се състезаваш с Брокман. Ще бъде важно кой е по-бърз. А той е професионален убиец, с това е преживявал.
— Никога не съм се оплаквал от реакциите си, Владимир Гаврилович, Скачал съм и с парашут.
— И Брокман е скачал с парашут, но да не говорим сега за техниката. Вие ще имате едни патрончета — Синицин ще ви обясни тяхното действие. След това ще уточним всичко.
— Като че ли отидохме малко напред, Владимир Гаврилович — каза Лукин.
— Да, трябва да получим резултатите от анализа. — Марков погледна към Павел и Семьонов, след което им каза: — Засега сте свободни. После ще минете към мен да обсъдим всичко за утре. И вземете всичко това. — Той посочи кинокамерата и другите материали, които бяха донесли в кабинета на Лукин.
Когато Павел и Семьонов излязоха, Марков каза на генерала:
— Пьотр Иванович, не ми е така лесно да говоря за Тулев.
— За отзоваването ли?
— Да. Толкова сили положихме. Това място не е за всеки, не се постига толкова лесно. Разбира се, всички задачи отдавна са изпълнени, но е жалко да го изпуснем.
— Провалът на Брокман непременно ли означава провал и за Тулев.
— Казах — автоматично. Може би не е точно така, но рискът за него ще се увеличи двойно.
— Той съгласен ли е да рискува? Обсъждали ли сте тези въпроси с него?
— Той е съгласен. Но докато Себастиян е там, Тулев през цялото време ще ходи по върха на ножа. Вече толкова години говорят, че Себастиян ще бъде премахнат, но все още си седи.
Лукин стана, разходи се из кабинета и отново седна.
— Владимир Гаврилович, все пак, ако си сложа ръка на сърцето?