Семьонов се наведе към нея.
— Моля, говорете по-тихо. Ще ви покажа документ, само че по-късно.
Той си помисли, че Линда Николаевна, ако пожелае, може да изпадне в истерия тук, на спирката, ще стане публичен скандал и тогава всичко замислено ще отиде по дяволите. Но за щастие тя органически не беше способна на истерия, даже подправена.
Дойде им редът. Двамата седнаха на задната седалка.
— Към Курската гара — каза Семьонов на шофьора.
След това той показа на Линда Николаевна служебната си карта. Стигнаха на гарата в два без десет, мълчаха.
Семьонов си купи билет. (Линда Николаевна каза, че тя има билет, но забрави да каже, че когато тръгна за Москва, заради икономията на време тя беше купила билет и за Воробьов.)
Щом се качиха в електричката, и тя веднага потегли. Вагоните бяха полупразни и те се настаниха в третия отзад напред, до прозореца откъм сенчестата страна, един срещу друг.
— У вас ли ще отидем? — попита Семьонов, възобновявайки прекъснатия разговор.
— Няма какво да правим в къщи, там няма никой.
— Аз говоря сериозно, Линда Николаевна. Струва ми се, че се договорихме с вас.
Сега вече Линда Николаевна беше наистина спокойна. Нещо беше решила твърдо за себе си и не изпитваше колебания. Но и Семьонов придоби подобно настроение, което той наричаше работно.
— Аз също не се шегувам — каза тя.
— Къде трябва да стане срещата?
— На пазара. На автобусната спирка.
— В колко часа?
— От четири до пет.
Линда Николаевна казваше чистата истина и й беше спокойно и добре.
— За да не задавам излишни въпроси, може би ще обясните как ще стане всичко? — каза Семьонов.
— Нищо особено. Ще ви заведа до спирката и ще си отида. А той сам ще ви види и ще дойде.
— И повече никакви пароли?
— Представете си, никакви.
Тя не смяташе да казва за чантата.
— От гарата на какво ще се качим? — поинтересува се той.
— Там е близо.
Тя го оглеждаше много открито, а това на всеки е неприятно.
— Написано ли е нещо върху мен? — попита Семьонов.
— А, не — обръщайки се към прозореца, каза тя. — Обикновен труженик.
— Апропо, как разбрахте, че аз ме съм този, когото очаквахте?
— Не отговорихте както трябва.
— А как трябва?
— Много искате да знаете.
— Това вече няма значение, щом пътуваме заедно.
— Кой знае…
Тя гледаше към прозореца и Семьонов също си позволи да я разгледа добре. Тя беше младолика, но това не можеше да скрие, че пред него седеше възрастна жена. Но се държеше и изглеждаше великолепно. Светлолилав костюм от плътна коприна, тъмна плетена блузка с висока яка, скриваща шията. На главата — сива сламена шапка с букетче лилави цветя… Сивата кожена чанта на Линда Николаевна беше върху коленете й, прикрепяна с двете ръце…
Той разглеждаше Линда Николаевна не заради простото любопитство. Подробности от облеклото, както е известно, даже на учениците може да служи като условен знак. Най-простото обяснение е: щом тя води него, контраразузнавача, на среща с Брокман, те сигурно си имат някакъв знак, с който тя ще му подскаже за грозящата опасност. Но какъв? Може би тя има миниатюрен предавател за работа на близки разстояния?
— Разрешете да погледна чантата ви — каза Семьонов.
Без да променя позата си, тя му подаде чантата.
Нищо подобно на радиопредавател той не откри.
Повече нямаше за какво да говорят. Останалият половин час в горещия вагон щеше да им се стори непоносимо скучен в друго време. Но сега всеки имаше за какво да мисли и двадесетте спирки минаха неусетно, като че ли електричката се движеше безспирно.
В 15.53 часа пристигнаха. От гарата Линда Николаевна поведе Семьонов по една права тиха улица, засадена от двете страни с липи, и невисоки двуетажни къщи с дореволюционна архитектура. След това завиха по по-оживена улица и на около сто метра още Семьонов, забеляза дървената арка с избелели червени букви: „Колхозен пазар“. Вляво от арката — полукръгла площадка, пълна с автобуси, и в дълбочината — белият павилион на автогарата.
— Къде ще бъде той? — попита Семьонов.
— Не зная. Вече ви обясних.
Семьонов все още си мъчеше мозъка над въпроса: по какъв начин Линда Николаевна ще сигнализира Брокман, че води чужд човек? Кърпичка ли ще извади от чантата? Или ще свали шапката?