Вече не всеки ден, а буквално всеки час с нетърпение очакваше да го извикат на разпит. Но не го викаха. Той започваше да се озлобява, но веднага си казваше: сам съм си виновен, не трябваше да заявявам, че се отказвам да давам всякакви показания. Съжали, че реши да си пусне брада и се отказа от бръснаря, а считаше за малодушие да промени решението си.
Опита се да се развлече, припомняйки си разни епизоди от предишния си живот. Невъзможно беше да спре тези спомени, те се мяркаха един след друг и се сливаха в едно сиво петно. Започна да се събужда през нощта по пет-шест пъти. Накрая изгуби и апетит, което изобщо не очакваше. Сега вече разбра, че можеше да се превърне в онези неврастеници, които самият той презираше. Грижеше се винаги за своето здраве, тъй като доброто здраве при неговата професия беше първа необходимост, но с нарастващо безпокойство отбеляза, че от ден на ден все повече отслабва. С него се случи още едно странно нещо: противен му стана тютюневият дим и той престана да пуши.
Отбелязваше денонощията с черти по стената. От 14 юли такива чертички се набраха единадесет. На 26 юли в неподходящо време между обяда и вечерята, когато Брокман лежеше на леглото, сложил ръце под главата, в ключалката защрака ключът. Именно защрака, тъй като обикновено, когато му носеха храната, звукът на ключа в добре смазаната брава беше съвсем тих.
Брокман изведнъж скочи и се вцепени, изтегнал ръце по шевовете и стиснал юмруци. В позата му нямаше войнственост — той беше целият в напрежение.
Вратата се отвори. В килията влезе Михаил Тулев…
Не е възможно да се предаде с думи какво изпитваше Брокман в този момент. Михаил видя как гладкото сухо чело на Брокман изведнъж се покри с едри капки пот, капките се сляха и потта се стече надолу, към очите, а Брокман гледаше, без да мига, и неподвижният му поглед беше празен.
Михаил затвори вратата след себе си и застана на три крачки пред Брокман. Така стояха дълго, не по-малко от минута. Ако в този момент избухнеше взрив или към лицето на Брокман поднесяха горяща клечка кибрит, той нищо нямаше да почувствува, нищо нямаше да чуе. Той се вцепени.
— Здравей — каза Михаил.
Брокман мълчеше. Михаил го заобиколи и седна на табуретката до масата. Брокман се обърна към него като кукла и лицето му беше като на манекен.
— Не ме ли познаваш? — попита Михаил.
— Мишле — с тъжен и безразличен глас каза най-после Брокман. Той си спомни презимето, с което Монаха го беше представил при официалното им запознаване, преди да отпътуват за Швейцария. Брокман така и не беше научил истинското име на Михаил.
— Седни да поговорим — каза Михаил.
Брокман послушно седна на леглото, без да сваля поглед от него. Михаил извади от джоба цигари френски „Голуаз“, силни, той винаги ги предпочиташе пред други. Това му беше последната кутия.
— Запуши.
— Защо?… — явно без да го слуша, попита Брокман. Ясно бе какво иска да каже. „Защо си тук?“.
Михаил каза:
— Прибрах се в къщи.
Брокман най-после излезе от шока.
— Кой си ти, Мишле? — попита той, кой знае защо, шепнешком.
— Съветски контраразузнавач.
— Ти си работел за тях?
— Говори нормално — каза Михаил. — Успокой се. Какво си започнал да се предаваш.
— Ти руснак ли си? — Брокман изобщо не можеше да разбере какво става.
— Вече ти казах: не се ориентираш добре.
— Ах, кретени недни! — Сложил лакти на колене, Брокман си хвана главата и застена.
— Ти започна както в Гщад — каза Михаил. Помниш ли, когато видя онези типове на Алоиз?
Това подействува на Брокман така, че все едно му бяха дали да помирише нишадър.
— Защо те изпратиха при мен? — като вдигна глава, той попита със съвсем друг тон, вече готов за съпротива.
Михаил го погледна, без да скрива презрението си.
— По работа. Но аз сам щях да те навестя.
— По другарски? — усмихна се Брокман.
— Излиза, че си свиня — каза Михаил. — Имаш добра памет, а забрави Гщад?
— Искаш да ти благодаря ли?
— Отдавна да те бяха изяли червеите, но аз не за това. — Михаил щракна със запалката да си запали цигарата, веднъж, два пъти. Искаше да се поуспокои. Откъсна от кутията едно парче, направи си пепелник. И каза: — Помниш ли какво ми разказваше в Гщад, как си изпращал хората на онзи свят?