Например на него му даваха изходните данни — професия, възраст, биографични сведения и той трябваше, като се базира на знанията си за бита и обичаите, подобно на романист, най-детайлно да опише бъдещия живот и линия на поведение на неизвестен за него човек така, че в тази инструкция да се предвидят всички предполагаеми капани и начин за измъкване от тях. Себастиян строго контролираше продукцията на Михаил.
Всичко това означаваше, че засега Михаил не можеше и да мисли за каквато и да е друга работа. Той чувствуваше явното недоверие на Себастиян към себе си и беше принуден да се посъветва с Монаха. Последният му препоръча да не се разстройва. „Ще почакаме, всичко ще се оправи“ — каза Монаха, но както стана ясно, наложи се дълго да чакат.
Връзката с полковник Марков беше сигурна и Михаил редовно съобщаваше всичко, което вярваше, че ще му послужи. В края на първата година Марков съобщи, че благодарение на легендата, която Михаил беше разработил за неизвестен му агент и изпратил на Марков, той е бил разкрит от чекистите в един голям индустриален град. След известно време пристигна писмо, в което Марков благодареше на Михаил за ценните данни за структурата на Разузнавателния център и неговите сътрудници. Особено важно беше съобщението за мястото на предполагаем от съвета на НАТО строеж на подземен склад за термоядрено и химическо оръжие със стратегическо предназначение. Значи неговите усилия не отиваха напразно. Той съзнаваше, че е полезен, иначе не би понесъл своето съществуване в Разузнавателния център. А писмата от жена му, от Мария, говореха за друго — че той е необходим за две любими същества.
Провалът на въпросния агент предизвика у Себастиян нови подозрения към Михаил. Разбира се, агентите можеха да се провалят по естествен начин, т.е. благодарение бдителността на съветските контраразузнавачи или поради собствена непредпазливост. Но Себастиян нямаше да бъде Себастиян, ако не свързваше този провал с обстоятелството, че Михаил Тулев, макар и непряко, имаше пръст в подготовката на разобличения агент. По настояване на Себастиян беше назначена специална комисия за разследване причините на провала. В продължение на три месеца тя анализира всички материали и стигна до извода, че агентът е могъл да попадне в полезрението на съветското контраразузнаване или поради непредпазливост, или в резултат на неточност във фалшивите документи. Комисията изключваше предателство от страна на сътрудниците.
Този извод помогна доста на чекистите. За да отклонят подозренията от Михаил, по контролирания канал за връзка с Центъра беше изпратена шифрограма, в която агентът съобщаваше за подозрително дългото задържане на документите му при регистриране и въпроса къде е получил паспорта.
Въпреки това Михаил разбра, че губи доверието на Себастиян: постепенно го отстраниха от предишната му дейност и три месеца той беше без всякаква работа, след което му предложиха да премине в аналитичния отдел. Възложиха му най-отегчителната работа — да изстисква от купчината периодични издания трохи, полезни за разузнаването сведения и да прави справки. Можеше със сигурност да се каже, че го изтикаха на заден план и му дадоха да разбере, че е време да помисли за по-нататъшната си съдба.
Гордостта на Михаил не пострада, но той не можеше да се примири с новото си положение, което до голяма степен го лишаваше от възможността да бъде полезен за Марков. Михаил отново се обърна с молба към Монаха за сериозен разговор. Монаха напук на Себастиян (когато Михаил се обади по телефона, Себастиян се намираше в кабинета на шефа) го покани в къщи.
Михаил беше напълно искрен, когато се оплака на Монаха от своето положение и проявено недоверие към него. Монаха разбираше всичко, но го помоли да счита преместването в аналитичния отдел за временно, да потърпи малко и всичко ще се оправи. Намекна, че в скоро време се набелязва голяма операция, за която ще са нужни опитни като него хора, способни да решават сложни задачи в изключителни условия и тогава за Михаил ще се намери много по-интересна работа от сегашната. Монаха го съветваше да не обръща внимание на този смахнат кретен Себастиян и спокойно да изчака още някой и друг месец. Михаил беше доволен от сърдечното благоразположение на Монаха.
Мина обаче почти половин година, преди да настъпи обещаната от шефа промяна.