През февруари Монаха се обади на Михаил и срочно го покани в кабинета си.
Той не беше сам. На канапето седеше солиден господин, който леко кимна с глава в отговор на поздрава. Монаха не сметна за нужно да представи непознатия на Михаил. Вероятно той просто показваше на този важен господин кандидатите за предстоящата работа.
Разговорът бе продължителен. Монаха попита дали Михаил не е забравил езиците, конкретно какво е положението с испанския и португалския. Михаил отговори, че е добре с испанския, но португалския малко го е забравил. Вторият въпрос се отнасяше до познанията му за Африка. Михаил разказа накратко за своето половингодишно пребиваване в Алжир по време на Втората световна война. Повече въпроси не последваха и Монаха освободи Михаил.
На другия ден отново го повикаха, но този път шефът беше сам.
За разлика от Себастиян, Монаха смяташе, че агентът ще изпълни по-добре своята задача, ако е запознат пълно и ясно с общия смисъл и целта на операцията, разбира се, в пределите на допустимото. Затова той изложи задачата, поставена от Разузнавателния център. Без да обявява поръчителя, той обясни, че от тях се иска негласно да определят истинското състояние на португалските колониални войски. Доколкото Михаил можа да разбере, от това зависеше помощта на влиятелни финансови групировки към португалския фашистки режим. Разбира се, тези групировки биха могли да изпратят свои официални пратеници, но обикновено на пратениците показват това, което поставя просителите в изгодна светлина, и скриват от тях онова, което не е изгодно. За да се разбере истинското състояние на нещата, а не декларациите, трябва да се надзърне зад паравана, и то скрито от стопаните, иначе ще успеят да заметат боклука зад вратата. Главното е всичко да се види на място от сигурен човек.
Така се мотивираше Монаха и Михаил отлично го разбра.
Михаил имаше два месеца за подготовка. През това време той трябваше да опресни знанията си по португалски език и да състави план за проникване в колониалните войски — тук му се предоставяше пълна свобода. Михаил зададе само един въпрос: в коя португалска колония трябва да отиде? Монаха каза: най-добре ще бъде да отиде там, където ще може най-бързо и безпрепятствено да се установи, тъй като няма да има много време за изпълнение.
Себастиян нямаше нищо против новото назначение на Тулев, доколкото това не касаеше работата на източния отдел, намиращ се под негова опека. Напротив, той се зарадва, като се надяваше, че Михаил може да си строши главата в Африка. Михаил също имаше основание да се радва. Първо, измъкваше се от омразната кабинетна работа. Второ, най-после дойде дългоочакваният шанс да изпълни една много важна задача на Марков — да открие следите на опасния военен престъпник Гюнтер Хофман, които бяха изчезнали към Пиренейския полуостров. Трето, предоставяше му се възможност да постигне и една лична цел — да намери Карл Брокман, убиеца на баща му. Съществуваше ли риск лично за него, за неговия живот? Да, съществуваше, и Михаил знаеше това.
Още при първия разговор с Монаха Михаил си спомни думите на Дон за така наречената агенция за разпространение на печата в Лисабон. Той веднага реши, че може да използува агенцията, но не разкри пред шефа си своята осведоменост. Сега той поиска разрешение да отиде в Париж за две седмици, за да потърси начин да проникне в португалските колониални войски. Монаха му разреши командировка.
Дон не беше забравил молбата на Михаил относно Карл Брокман и от време на време го осведомяваше за движението на този бял наемник, воюващ в Черния континент. Той разполагаше със сведения, че Брокман се намира в колонията, разположена в Западна Африка, че контрактът му скоро свършва и после кой го знае накъде ще хване…
В Париж още от летището Михаил телефонира на Дон и си определиха среща.
За една седмица Дон получи потвърждение, че Брокман се намира на предишното място — в специално подразделение, действуващо на територията на португалската колония. На Михаил станаха известни също така особените правила, от които се ръководеха службите и учрежденията, занимаващи се с вербовка на доброволци за колониалната война.
Когато се завърна в Разузнавателния център, той притежаваше всички сведения, необходими за съставяне на добре обмислен план на своето пътуване до Португалия. Планът бе написан за два дни, докладван на Монаха и одобрен.
Глава 6
Под малтийски кръст
Трябва да отделим място и на политическата хроника, макар и с няколко изречения.