— Истина ли?
— Има такъв вариант.
— Щастливец сте вие — уморено каза Светлана.
Колата спря срещу тяхната къща.
— Не излизайте — каза тя на Виктор Андреевич. — Кажете кога ще тръгнете, ще изпратя нещо на Пиетро.
— Разбира се. Но ние пак ще се видим. Аз ще намина към универмага. — Той се засуети, помълча и добави: — Не се решавам да ви поканя на гости у мен…
— Правилно. — Светлана отвори вратата. — Обадете се, минете.
… По стълбата свали брошката от блузката, отвори чантичката, за да я скрие на дъното, и видя, че снимката от Льоша и писмото на Пиетро ги няма. Тя се спря и си спомни как Виктор Андреевич й подаде чантичката отворена и предположи, че вероятно писмото и снимката са изпаднали някъде по пътя до стоянката на таксито. Изобщо не помисли, че може Виктор Андреевич да ги е взел…
Майка й не спеше — в кухнята светеше. Нямаше смисъл да ходи на пръсти. Вера Сергеевна влезе веднага и щракна крушката.
— Пак ли си пила?
— А ти никога ли не си пила?
— Престани с този тон! — избухна Вера Сергеевна. — Вдругиден си на изпит.
— На никакъв изпит няма да бъда — вяло провлече Светлана. — Не ми трябват никакви филологически факултети, никакви английски езици, и изобщо…
— Какво значи това?! — Вера Сергеевна стисна юмруци.
Светлана имаше силен нюх към настъпваща опасност. Като хвърли обувките, тя изтича боса към майка си, прегърна я и я целуна.
— Мамче, миличка, не се вълнувай. Хайде да поседнем, да обмислим. — Тя лекичко подбутваше майка си към канапето. Вера Сергеевна се обърка, седна и попита.
— С кого беше?
— С Галя!
— Само двете?
— Представи си.
— Но това е още по-лошо — двете да пиете! — възмути се Вера Сергеевна.
Светлана падна на колене, хвана я за ръцете.
— Ама аз не съм пияна, кълна ти се. Всичко ми се изпари. Хайде да поговорим.
— Ти каза, че няма да се явиш на изпити.
— За какъв дявол ми е този университет, кажи? За да чопля цял живот едно и също? Уроци, уроци, уроци! И да получавам по сто и трийсет на месец!
— Какво, цял живот продавачка ли ще бъдеш?
— Защо пък не? Но ще уча. Само че не в университета.
— Ами къде?
— Е, поне в търговско-икономическия техникум. След това мога да направя чудесна кариера. Ето при нас завеждащ отдела е завършила, техникум и си живее — бъди спокойна!
— Ама ти нали се готвеше!
— Какво съм се готвила! Ще хвана тройката. Един ден остава, нищо не може да се направи. А утре и главата ще ме боли.
— Нали казваш, че си трезва?
— Какво ли мога още да кажа! — Светлана се изправи, отново прегърна майка си. — Мамче, хайде да сключим един договор: нито дума повече за университета. Голяма работа, диплома! Ще минем и без нея.
В себе си Вера Сергеевна беше съгласна с дъщеря си, но все пак въздъхна тежко:
— Внимавай, миличка, да не съжаляваш…
— Никога! Хайде да спим!
На другия ден Светлана трябваше да излезе в отпуск за изпити, но тя си отиде на работа.
Ако Виктор Андреевич не я беше поканил на ресторант, може би решението и щеше да бъде друго. С такъв характер я е надарила природата: умееше да ръководи другите според собствените желания, но не умееше да управлява своите желания. Тези нейни желания понякога зависеха от същински глупости…
В същото време, когато майката и дъщерята разговаряха, Виктор Андреевич седеше на масата в едностайната си квартира по пижама и с удоволствие разглеждаше снимката, взета, по-точно открадната от чантичката на Светлана. Той не се страхуваше от обвинение в кражба, разчитайки на това, че момичетата няма да го подозрат (и той не се излъга). Но даже и да бяха възникнали такива опасения, все едно, той щеше да вземе снимката, защото човекът на задния план, който се надигаше от стола, беше именно той, Виктор Андреевич Кутепов. Светлана и Галя не го познаха, което е обяснимо, защото те го виждаха за първи път в натура, а снимката е малка и при това неговото лице на снимката беше малко не на фокус. Виж, ако се преснима, увеличи и сравни с други негови снимки, тогава веднага ще се види сходството.
Като се насити да гледа, Виктор Андреевич отиде в кухнята, запали газта и изгори снимката. След това изключи газта, отвори прозореца, за да проветри, и легна да спи.
Глава 8
Хроника на семейство Нестерови
Специалистите, занимаващи се с проблемите на семейството и брака, установиха например, че в Съединените американски щати през последните години забележимо нараства числото на разводите сред съпрузите, които надхвърлят четиридесет и пет. Понятно е, че виновници, или, ако щете, инициатори за това са мъжете — или поне в болшинството от случаите, тъй като рядко ще се срещне на тази възраст жена, която да желае да остави мъжа си. Мъжът — това е друга работа.