Защо става така? Разбира се, конфликтите във всяко семейство са различни. Но схемата, по която се разпада семейството, е почти една и съща. За средно осигурените слоеве от населението тя изглежда горе-долу така:
На двадесет и две — двадесет и три години випускникът от университета или колежа, пълен с надежди и ентусиазъм, с помощта на роднински връзки постъпва на работа в процъфтяваща компания. Той работи, без да се съобразява с времето, и не жали силите си, тъй като има амбицията да направи кариера. Началството забелязва старанието на новия служител и го повишава на добре платена длъжност. От този момент младият човек може вече да помисли за женитба. Той прави предложение на момичето, което е ухажвал цели три години или три месеца, получава нейното съгласие, а също така съгласието на нейните родители и благословията на своите, след което женихът и невестата отиват под венчило. След сватбеното пътешествие (впрочем, то става все по-малко задължително) младите, без да губят време, започват да трупат пари или пропадат в кредитната яма. Купена е нова кола. След една година се появява и дете. Жената напуска компанията, където е работила като секретарка, и се посвещава дома и на възпитанието на децата. Бащата на семейството е загрижен: все повече и повече са нужни пари. Той не се щади и усърдието му отново се възнаграждава — издигат го в завеждащ отдел. След това идва второто дете — то иска нови разходи. Необходими са допълнителни средства. Главата на семейството няма възможност да поседне вечер пред телевизора и да си поговори с децата. Той все работи, не вижда нищо около себе си. Само работа и работа.
Годините текат и ето че бившият младеж е вече вицепрезидент на компанията. Има петстайна квартира, децата са пораснали и се учат в колеж. В банката си има солидна сума за черни дни. Като че ли може малко да си отдъхне. Едно прекрасно утро той влиза в кабинета си и сякаш за първи път вижда своята секретарка-машинописка, която между впрочем работи тук вече две години. Но той действително я вижда за първи път — по-рано тя е била едно винтче в неговия служебен механизъм. И констатира, че е дяволски хубава. Сравнява я с посърналата от домашните грижи съпруга и си прави равносметка на своя жизнен път. Та той в същност изобщо не е живял, напъвал е мишци заради това проклето благополучие и сигурност в обществото. Ограбил е себе си. Но стига толкова! Още не е старец, дявол да го вземе! На съпругата ще остави достатъчно, децата също ще осигури. Трябва да си поживее, докато не е късно, да си поживее най-после както му се иска.
С една дума, след половин година, минал през адските кръгове на бракоразводния процес и подялба на имуществото, той се венчава с младичката си секретарка и започва нов живот, който е нов само на пръв поглед.
Николай Николаевич Нестеров, академик, лауреат на Държавна награда, почетен член на една чуждестранна Академия на науките, се роди и израсна не в чужбина, а в СССР, но историята и на двата му брака съвпада с гореописания стереотип, но с някои по-съществени отклонения от него.
След университета Николай Николаевич беше приет за асистент на голям съветски учен, работещ в областта на физикохимията. Той не правеше кариера, защото, първо, не принадлежеше към числото на кариеристите, и, второ, не беше необходимо. Но работеше много, правеше опити за потвърждаване на идеите на своя мастит ръководител. Кандидатската дисертация дойде от само себе си. При защитата тя получи даже докторска степен. На двадесет и седем години той се ожени за студентка от същия факултет, в който някога се учеше и той и където после четеше лекции. Роди им се син, след година и втори. Николай Николаевич получи самостоятелна работа, предоставиха му отделна лаборатория. Той притежаваше таланта на учен-теоретик, който се прояви още през студентските години, и способността на остроумен експериментатор — съчетание не толкова често срещащо се.
Навлизаше в науката, без да забелязва нищо и никого около себе си, вдигна глава, и се огледа една на четиридесет и пет. Именно сега известният учен Нестеров откри истински своята двадесетгодишна лаборантка Оля и тутакси се влюби с пламъка, както се казва, на неизхабената си душа.