— И така, какво ще кажете за снимката?
— Теодор Шмид е прекрасен майстор, повече няма какво да се желае.
Себастиян потръпна. Бързо взе снимката и я сложи в джоба.
— Не смятайте другите за по-глупави от себе си — важно каза той.
— Но вие погледнете снимката както трябва. Обърнете внимание как е облечен Бекас.
Себастиян не погледна снимката и разговорът приключи.
По друг начин трябваше да бъде проверен Михаил на територията на Съветския съюз, но за това той разбра много по-късно…
Времето му минаваше бавно. Внимателно и упорито той търсеше следите на Брокман. Михаил имаше познати почти във всички отдели, но да се правят справки за когото и да било по заобиколен начин, а още повече открито в Разузнавателния център не се разрешаваше, особено при сегашната атмосфера.
Случи се едно събитие, което беше приятно за болшинството сътрудници в Центъра: Себастиян беше извикан отвъд океана и, както говореха, задълго. Предполагаха, че е отишъл в ЦРУ за повишаване на квалификацията. Дали беше така, или не, но почти всички се радваха, особено Монаха. Не беше трудно да се досетят защо.
Заминаването на Себастиян за Михаил беше добре дошло.
На другия ден Монаха го извика — не в служебния кабинет, а в къщи. Монаха не му предложи коняк, както обикновено, а и самият той беше трезв. Посочи на Михаил креслото, седна срещу него, запуши и попита:
— Между впрочем, спомняте ли си момъка, с когото ви размениха?
— Разбира се — каза Михаил.
— Казва се Владимир Уткин. Той и досега е там. Легендата се оказа доста надеждна.
Михаил не можа да разбере смисъла на тези думи, защото Монаха зададе нов въпрос:
— Този ваш Бекас може ли да убие човек?
За да спечели време и да скрие своето учудване, Михаил позабави отговора си.
— Вече позабравих за него — произнесе той замислено. — Отдавна беше.
— И все пак… — настоя Монаха.
— Ако помните историята му…
— Помня — живо го прекъсна Монаха.
— Убил е часовия при бягство от колонията. Но изобщо Бекас е принципно против убийствата. Той е професионален крадец. Убил е по необходимост.
— Смятате, че няма да се съгласи?
— Вероятно няма.
— Ами ако го заплашим?
— Да го предадете на милицията за онова убийство? — учудено попита Михаил.
— Да.
— Вече използувах веднъж този шантаж.
— Можем да го повторим.
Михаил не очакваше Монаха да разкрие изведнъж всички подробности около замисления или замислящия се план. Реши обаче да опита:
— Зависи от обстоятелствата. Бекас не е прост, действува обмислено.
— Става дума за обикновено убийство.
— Необходим е стимул.
— Пари ще получи.
— С тях трябваше да започнете.
— Добре, пак ще говорим за това — завърши Монаха. — Аз ви повиках за друго.
Стана, разходи се по дебелия мек син килим от единия до другия ъгъл и каза:
— Утре ще ви запозная с един наш сътрудник. Той е роден в Русия, но на пет години попаднал в Германия и след това останал на Запад. — След малка пауза продължи: — Ще проверите до каква степен владее руски език. Ако има пропуски, ще предложите какво да се направи, за да може да говори на съвременен руски език. Това първо. Второ, в продължение на два месеца ще го научите да живее и мисли като съветски гражданин. — Михаил леко се усмихна и Монаха веднага забеляза: — Не се усмихвайте… Впрочем вие сте прав. Ще направим ето какво. Учението ще бъде по-ефективно, ако двамата живеете заедно. Да, да, точно така. Надявам се, че нямате нищо против?
Оставаше да е против!
— С най-голямо удоволствие.
Монаха каза:
— Вие започнахте да се вкисвате на сегашната си работа. Сега ще стане по-весело.
Още същата седмица Монаха отново извика Михаил и пак в къщи. Това значеше много: най-важните работи на Центъра Монаха решаваше в къщи. Задължително се спазваше винаги следното правило: поканеният трябваше да се вмъкне във вилата на Монаха незабелязано, никой не биваше да го види. Това приличаше на игра, но все пак имаше известен смисъл. По този начин Монаха запазваше себе си и своите изпълнители от всевиждащото око на Себастиян.
Декемврийската вечер беше тъмна и студена. Валеше дъжд, примесен със сняг. Във вилата на Монаха, разположена сред голи дървета и отдалечена от другите постройки наоколо, не светеше нито един прозорец. Михаил по околен път влезе откъм градината, прехвърли се през двуметровата желязна ограда и закрачи по калната пътечка към входната врата на кухнята, натисна копчето на звънеца. Отвори му самият Монах: вероятно слугата беше освободен за тази вечер.