— Льошка казва: ако бикът имаше виме, щеше да бъде крава.
— Ти не ме разбра… Аз мисля дали да го предложим на мама? Тя цени такива неща.
Досега Светлана не беше показвала своето раздразнение, но този път не издържа:
— И ти си една! Не бих пропуснала такава възможност.
Галя сгърчи рамене.
— Е, какво да правим? Ще се наложи да го дадем…
Светлана подаде на Галя пръстена.
— Просто не ми се дава. По-добре го предложи на майка си.
Галя взе пръстена, искаше да го сложи в чантичката, но Светлана каза:
— Сложи го на пръста си, иначе ще го загубиш.
Галя свали ръкавиците, сложи го на един пръст, после на друг.
— Голям ми е.
Светлана се засмя.
— Сложи го на големия пръст. Ще въведеш нова мода.
Сериозният разговор премина в празни приказки и докато стигнаха до магазина, те почти забравиха по какъв незначителен повод беше започнал.
Олга Михайловна си пристигна скоро. Галя показа пръстена на майка си, като съчини благовидна история за родителите на нейна колежка, които боледували и спешно се нуждаели от пари за лечение.
Олга Михайловна разгледа пръстена и попита:
— Колко струва?
— Аз го показах на специалист. Повече от две хиляди.
— А тя иска седемстотин?
— Да.
— Глупачка. Добре, аз ще го взема, но й дай деветстотин.
Същия ден Олга Михайловна изтегли от спестовната си книжка деветстотин рубли.
Вечерта Светлана връчи седемстотин рубли на Виктор Андреевич, който остана много доволен.
Глава 11
Изповедта на наемния убиец
Снегът постепенно засипваше курортния градец Гщад. Беше онова годишно време, когато местните жители тук бяха повече от приходящите, тъй като през другите сезони почиващите превишаваха доста местните жители.
Михаил и Брокман водеха редовен живот. Ставаха, като се съмнеше, тоест в девет часа, измиваха се, обръсваха се, закусваха и се разхождаха (веднъж Михаил незабелязано фотографира Брокман при тези разходки), обядваха, поиграваха на карти, вечеряха и лягаха да спят. Пред хората говореха на немски помежду си, а когато бяха сами — само на руски. Брокман имаше достатъчен запас от думи, защото, както сам казваше, често му се налагало да общува с бегълци от Русия, все пак роден език му беше руският. Той е говорил на него до десетгодишна възраст, докато била жива майка му. В произношението му имаше южноруски акцент, но това не пречеше.
Михаил не изнасяше на Брокман специални лекции за нравите и бита в Съветския съюз. Те си устройваха вечери с „Въпроси и отговори“. Брокман имаше подготвен въпросник, съставен по всяка вероятност от Монаха, Михаил отговаряше на тези въпроси.
Пиеха малко, но веднъж в седмицата посещаваха доста скъп ресторант, разположен на едно от околните възвишения. Това беше голяма сграда, построена от дебели дървета, вътре в централната зала гореше камина, в която пращяха сухи цепеници, а шунката разнасяха по масите на горящ мангал, в който червенееха големи въглени. Келнерът отгръщаше медено лъскавата кожица на шунката и поставяше в чинията тънко нарязани ароматни парчета: розово месо. До ресторанта се изкачваха и слизаха с аеродинамичните кабини на лифта, което беше също доста скъпо.
Михаил чувствуваше, че предишната му решимост за разчистване сметките с Брокман заради баща си сякаш взе да се изпарява през тези еднообразни дни.
Вече към края на март той направи едно неприятно откритие: следяха ги. Когато се върнаха в хотела след посещението на ресторанта на възвишението, Михаил забеляза високия слаб човек около тридесетте, който чакаше някого на долната станция на въжената линия. Той им хвърли мимолетен поглед, нещо в него не се хареса на Михаил. Брокман не забеляза нищо.
Пред входа на хотела Михаил отново видя кльощавия. Обърна се към витрината на галантерийния магазин точно в момента, когато Михаил се озърна, преди да влязат. Не е много опитен, ако му е поставена задача да ги следи…
Михаил не спомена на Брокман за своето откритие.
Трябваше бързо да се разбере дали наистина е „опашка“, и ако е така, то за кого.
Сутринта Михаил погледна през процепа на плътните щори към улицата и видя идващия откъм гарата вчерашен изпращач. Без да спира, той погледна към неговия прозорец, прекара очи и към съседната стая, където живееше Брокман — значи е успял да разбере в кои стаи е обектът на преследването. Но кой по-точно?