Светлана, разбира се, преживяваше неуспеха, но Галя плака много повече от нея. Вера Сергеевна беше разстроена и не знаеше какво трябва да прави по-нататък. Но след като се успокоиха и разсъдиха, те решиха, че всъщност нищо трагично не се е случило. Трябва да постъпи на работа и за една година да се подготви както трябва — разбира се, с помощта на Галя, която като студентка ще бъде по-веща в знанията си, а през 1971 година ще опита пак.
От всички места и професии Светлана предпочете универсалния магазин, по-точно, в отдела, където се продаваха телевизори, радиоапарати, грамофони и грамофонни плочи. Стана продавачка на грамофонни плочи и магнетофонни записи, тъй като добре се ориентираше в тази област благодарение на общуването си с Льоша.
С постъпването на работа се появиха и много нови познати, но единствена приятелка си остана вярната й Галя, а единствен поклонник, когото тя признаваше достоен за себе си — Льоша Дмитриев. Задължително веднъж в седмицата тримата отиваха на кино, а понякога и два пъти, и рядко на театър. Събираха се ту у Льоша, ту у Светлана и от време на време у Галя, тъй като, както смутено обясняваше Галя, майка й била нервна и трудно понасяла външни хора в къщи, да не говорим за дива музика. А между впрочем, главното удоволствие при тези сбирки на неразделната тройка беше именно естрадната музика и шумните спорове за нея. Бащата на Галя, когото Светлана и Льоша видяха веднъж бегло, работеше едновременно в научноизследователски институт и в някакъв завод — в какъв, Галя не уточняваше, на всичко отгоре преподаваше и в политехнически институт. Следователно той беше много зает човек и повече от всичко ценеше домашния покой.
Льоша се учудваше, че Галя си няма момче. Той забелязваше как я заглеждаха млади и стари по улицата и в театъра. Веднъж реши да се пошегува по този въпрос, но стана съвсем неловко, Светлана му направи забележка и каза, че напразно мъжете си мислят, че такива момичета като Галя са създадени само за да откликват на техните желания. Този въпрос между тях повече не се повдигна.
Зимата премина незабелязано, тъй като към киното и театъра се прибавяха кънките и ските. През зимата на Льоша му провървя: веднъж Светлана все пак се смили и му разреши да я целуне по устните — това се случи, когато се разделяха на входа, уморени от два часа непрекъснато пързаляне.
Такава е предисторията на онова, което стана през пролетния ден на 1971 година…
На другия ден, в събота, Светлана имаше почивен ден. Вечерта, на път за в къщи, тя се обади от един автомат на Галя Нестерова и й каза, че плановете им за утре, да отидат с Льоша в Кльоновата горичка, се отменят. Тя не се впусна в подробности, а каза само на Галя да я чака в единадесет часа пред пощата.
Светлана почувствува угризения на съвестта, трябва да излъже Льоша, но веднага си помисли, че в постъпката й няма нищо лошо: не е толкова страшно веднъж да не удържиш на обещанието си. В края на краищата дружбата между тях е най-обикновена — смешно й беше да мисли за любов.
Глава 2
Изпробване на фотоапарата
Вера Сергеевна беше вече купила репички и кромид лук, когато Светлана се събуди.
Вечерта бяха легнали по-късно, отколкото обикновено: Светлана искаше да преправи любимата си рокля — синята на черни райета, — да префасонира малко яката. Но тя самата не умееше да шие, затова, както винаги, каза: „Мамо, моля ти се…“
— Хайде ставай, трябва да си изгладиш роклята! — викна от кухнята Вера Сергеевна.
— Ти по-добре ще я изгладиш — обади се Светлана.
Друг отговор Вера Сергеевна и не очакваше, това беше в реда на нещата и тя не се сърдеше. За дъщеря си тя правеше всичко, каквото можеше.
Докато Светлана се миеше и решеше, Вера Сергеевна приготви закуската.
— Къде смяташ да ходиш? — попита тя дъщеря си, когато седнаха на масата.
— Ще отидем с Галя в някое кафене да поседим на въздух и да хапнем сладолед.
От известно време Светлана реши да не казва всичко на майка си. Не, тя не лъжеше, а просто не казваше всичко. Така й беше по-удобно — по този начин не възникваха излишни въпроси. Беше вече решила, че ще отидат на среща с италианеца и непременно ще се отбият в някое кафене, но защо да казва на майка си, че освен Галя, там ще бъде и един чужденец?
— Струва ми се, че трябваше да се видите с Льоша?
— Вече се уговорихме с Галя да се видим в единадесет часа пред пощата.
Това също не беше нито лъжа, нито цялата истина.