Катрин Тейлър — Имението Дарингам: Завръщането #03
На Ерик
Без твоята помощ мечтата ми може би нямаше да се сбъдне.
Пролог
Ню Йорк
Вратите на асансьора се отвориха и Бен излезе от кабината в просторното фоайе, завладян от поразителното усещане за нещо познато и близко до сърцето. Нямаше представа колко често бе вървял по блестящия под от скъп тъмен мрамор, запътен към рецепцията в дъното на фоайето — във всеки случай достатъчно често, за да не обръща внимание на индиректно осветеното фирмено лого Стърлинг & Адамс нетуъркс, което се мъдреше на стената зад гишето. Сега обаче го забеляза, дори буквално се вторачи в него като в нещо, което разпознава, но вижда от нова перспектива.
Разбира се, това все още бе неговата фирма и Бен се гордееше, че заедно с Питър я бяха развили дотолкова, че вече можеха да си позволят служители и офис на десетия етаж в шикозен небостъргач в централен Манхатън. И все пак, идвайки тук след този дълъг период, се почувства различно от очакваното. Или може би само той беше различен…
— Господин Стърлинг!
Младата азиатка зад бюрото подскочи от изненада, щом го позна. Явно Питър не бе предупредил за пристигането му.
— Здравей, Чен Лу — поздрави Бен на минаване покрай нея и кимането му я изтръгна от вцепенението.
— Добре дошли! — извика подире му, засияла в усмивка, докато той влезе през остъклената врата, водеща към шефските кабинети.
Всичко си беше точно както преди — снимките, на които получаваше отличия с Питър, съвременно обзаведената приемна преди кабинетите им. И въпреки това той изведнъж се почувства някак чужд.
— Бен!
Сиена Уокър седеше зад бюрото си в приемната и за разлика от Чен Лу, изглежда, очакваше появата му, тъй като изобщо не показа, че е изненадана. Усмивката й обаче беше сдържана, което вероятно означаваше, че Питър я е уведомил за целта на идването му.
Сиена отвори уста да каже нещо, но Бен държеше първо да отхвърли разговора със съдружника си, затова посочи вратата на Питър и попита лаконично:
— Тук ли е?
Сиена кимна и той почука веднъж, преди да влезе.
Питър беше зад голямото си писалище, полускрит от двата компютърни монитора и купищата книжа и папки, които бе разположил около себе си. Още една позната и близка до сърцето гледка, само дето Питър не се усмихна и даже не направи опит да стане от мястото си. Освен това видът на писалището му бе далеч от обичайния.
— Подредил си — констатира изненадано той.
— А ти явно си загубил разсъдъка си — отвърна язвително Питър и все пак се надигна от стола си. Очите му мятаха гневни мълнии, когато се надвеси над плота на бюрото. — И отсега да сме наясно: Отговорът ми все още е „не“!
Бен вдиша и издиша дълбоко. Знаеше, че Питър ще се противопостави, и дори го разбираше. Което обаче не променяше факта, че приятелят му щеше волю-неволю да се примири с неговия избор.
— Питър, не те моля за позволение — напомни му той. — Решението ми е категорично.
Питър замълча за миг, продължил сякаш половин вечност, сетне тръсна глава.
— Тя е виновна, нали? Ветеринарката! Завъртяла ти е главата и вече не разсъждаваш трезво!
Бен си помисли за Кейт, която го очакваше в неговия апартамент, и несъзнателно въздъхна.
— Много трезво си разсъждавам, Питър, повярвай ми. И ясно съзнавам, че ти дойде малко изненадващо. Въпреки това…
— Малко изненадващо? — прекъсна го възмутено Питър и пак се отпусна на стола си, все едно не го държаха краката. — Малко изненадващо? Ти сериозно ли? Господи, Бен, в неделя ме уверяваше, че искаш час по-скоро да се махнеш от Дарингам Хол и Камдънови. Че не желаеш да имаш нищо общо с префърцуненото си английско семейство и че вече си едва ли не в самолета за Ню Йорк. А само няколко часа по-късно ми съобщаваш, че си размислил и си решил да се откажеш от всичко, което двамата сме градили години наред, за да вложиш цялото си състояние в една съборетина на ръба на фалита. Съжалявам, партньоре, но това не само ми идва малко изненадващо, а и ме кара сериозно да се усъмня в умственото ти здраве.
После се взря укорително в Бен, който издържа погледа му без никакви признаци на вълнение.
Така както го представи Питър, всичко наистина изглеждаше налудничаво. И абсолютно неразумно. Бен си даваше сметка, че няма нито една причина да направи тази крачка и има цял куп причини да се откаже. Тъй като, макар Камдънови да бяха неговото семейство, баба му се беше погрижила да го лиши от правото да бъде част от тях. Доскоро. Все още кипеше от яд заради това, а ето че сега му се предоставяше идеалната възможност за отмъщение, понеже семейството бе на косъм от разорение. Бен можеше да наблюдава преспокойно как Дарингам Хол изпада в несъстоятелност. Само че той — в разрез със здравия разум — бе решил да помогне на Камдънови.