— Не е трябвало. Изрично я помолих да не ти…
Гласът й секна, а Дейвид повдигна едната си вежда.
— Да не ми казва ли? — довърши изречението й и в същия миг Анна осъзна какво се четеше в погледа му: разочарование. — Защо не? Откога нямам право да зная за предстоящите решения в живота ти?
Анна сви рамене и изведнъж се почувства отвратително. Не биваше да премълчава, знаеше го. Но я беше страх, и то точно от тази ситуация.
— Разбира се, че имаш право да знаеш. Само че вече няма какво да обсъждаме — рече и скръсти ръце пред гърди. — Тъй като просто няма да замина.
— Напротив, Анна, ще заминеш — натърти Дейвид. — Шест месеца в елитно френско училище! Не може да отхвърлиш такава възможност!
Анна изстена безмълвно, понеже точно това бяха казали и родителите й. И в първия момент авантюристичната й природа, която копнееше да види колкото се може повече от света, дори се съгласи с тях. Сътрудничеството между нейното училище и интернат близо до Париж беше нещо наистина специално и петнадесет души имаха възможност да останат половин година във Франция. Анна бе сред тях, а това беше не само голяма чест, но и шанс, който със сигурност нямаше да се повтори.
Ала това означаваше и раздяла с Дейвид за шест дълги месеца и мисълта, че няма да го вижда толкова време, й причиняваше силна болка. Да, можеше да стисне зъби и да издържи, но шестото чувство й подсказваше, че в този момент той се нуждае от нея. Смъртта на Ралф все още го измъчваше, тормозеха го и многобройните промени в Дарингам Хол. Анна усещаше това въпреки старанието на Дейвид да не го показва. Затова и не можеше да замине. Не биваше да го оставя сам, не и точно сега. А може би никога, тъй като и тя се нуждаеше от него. Само с него се чувстваше цялостна, само тогава беше истински щастлива. Не знаеше дали винаги е така с влюбените. Едва бе навършила осемнадесет и нямаше кой знае какъв опит. Но чисто и просто беше нещастна без Дейвид — и всъщност се надяваше той да се чувства по същия начин и да прояви разбиране за решението й.
— Да не искаш на бърза ръка да се отървеш от мен?
Обви ръце около врата му и вдигна усмихнатото си лице към него. Само че Дейвид остана сериозен.
— Не, Анна, не искам — каза и прокара ръка по дългата й червеникаворуса коса. — Но въпреки всичко трябва да го направиш. Не бива да пропускаш възможността да натрупаш толкова важен опит.
Анна се отдели от него.
— Какъв опит? — запита, разочарована от реакцията му. — Че шест месеца ще си губя времето и ще се съсипвам от липсата ти? Благодаря, няма нужда.
— Може да ти идвам на гости — възрази той, но Анна само изсумтя.
— Да бе, един или два пъти за по няколко дни. А през останалото време ще бездействам и ще страдам за теб.
Анна си даде сметка колко инатливо прозвучаха думите й, а въздишката на Дейвид само влоши нещата.
— Няма да бездействаш. Пък и месеците ще минат незабелязано — изрече с добре познатия й противно разумен тон.
Дейвид беше четири години по-голям от нея и понякога — съвсем рядко — й го демонстрираше. Но тя вече не беше момиченце, което приканват към ред и дисциплина.
— Дейвид, погледни ме! — промълви Анна и подири в очите му знак, че опасенията й са верни. — Наистина ли искаш да замина? Или го казваш единствено заради родителите ми? Още ли се боиш, че са настроени срещу теб, и затова им правиш мили очи? — Той поклати глава, но сякаш отбягна погледа й. — Това са глупости, Дейвид. Те отдавна свикнаха с това, че сме заедно. Както и всички други. Никой няма нищо против.
Отначало не беше така. На мнозина им бе трудно да пренастроят мисленето си, а най-вече родителите на Анна реагираха много скептично, когато разбраха, че Анна и Дейвид изпитват повече от приятелски чувства един към друг. Междувременно обаче бяха приели връзката им и нито веднъж не се бяха произнесли критично за нея. Поне пред Анна.
Тя се намръщи.
— Или са ти казали нещо друго?
— Не — отговори припряно Дейвид и Анна отново се усъмни дали й казва истината. — Не ме интересуват Клер и Джеймс, нито хората от селото — добави и поклати глава, — интересуваш ме ти. Този обмен е уникален шанс, Анна. Не го пропилявай!
Анна изсумтя.
— Каза човекът, който е на път да зачеркне шанса си за добра оценка на междинния изпит, защото непрекъснато развежда туристи в Дарингам Хол — отвърна тя и смутеното му лице не убягна от очите й.
Значи, беше права: напоследък бе занемарил следването си заради ангажимент, който изобщо не беше негово задължение.
— Защо толкова напираш за тези обиколки, Дейвид? Ако не проявяваше такава готовност да ги поемаш всеки път, Бен отдавна да е назначил екскурзовод. Най-късно през лятото, щом започне истинският сезон, и бездруго ще трябва да го направи, понеже двамата с Къркби няма да се справите с наплива.