— Не може просто така да престанем — рече Питър, а в очите му се появи нещо, от което сърцето на Тили се разтуптя.
— Не може ли? И защо? — Тя се вторачи напрегнато в екрана, следейки всяко потрепване на лицевите му мускули.
— Ами защото… — Питър се поколеба, види се, търсеше верните думи. — … защото харесвам нашите уроци по готварство. Толкова те бива да обясняваш, Тили. Пък и със сигурност има и други неща, които можеш да ми покажеш.
Тили издиша въздуха, който бе задържала неволно в дробовете си, и не успя да преглътне разочарованието, нахлуло в душата й. Нима Питър не можеше да се изрази малко… по-емоционално?
Загледа се в него и внезапно се запита дали в живота му изобщо имаше място за жена. Питър Адамс не беше сваляч, даже напротив. Наглед беше ръбат и невъзпитан. Само че Тили го познаваше достатъчно добре, за да знае, че под грубата външност се крие обичливо сърце. Дори много обичливо. И тя копнееше да проникне по-дълбоко в него, но макар че се разбираха добре и по време на онлайн уроците нерядко повече приказваха, отколкото готвеха, Питър нито веднъж не даде вид, че иска нещо повече. Е, добре де, не точно нито веднъж — през последните два месеца няколко пъти й се обади и през седмицата от мобилния си телефон. Най-често във връзка с фирмата или с друг проблем, по който искаше съвет. Но дали това наистина бе знак, че търси по-близък контакт с нея, както й се щеше да го изтълкува? Или изобщо не я възприемаше като жена и виждаше в нейно лице единствено отдушник? Все пак беше пет години по-възрастна от него и може би не влизаше в сметката като негова евентуална партньорка…
— Тили? — обади се Питър, тъй като тя продължаваше да мълчи. — Можем, нали? Да продължим така?
— Да, естествено — отвърна тя и се зарадва, като чу, че телефонът й иззвъня и й даде възможност за кратко да изчезне от фокуса на камерата. — Ей сега се връщам.
Остави таблета върху кухненската маса и се премести в съседната стая, където на помощната масичка до дивана бе стационарният й телефон. Обикновено когато говореше с Питър, го оставяше да си звъни, а и сега й беше все едно кой я търси. Просто искаше да се махне от Питър и от болезненото съзнание, че му е просто „симпатична“.
— Ало? — изрече недотам ентусиазирано.
— Тили? О, слава Богу, че си там!
Беше Едгар Мур и прозвуча толкова разтревожено, че Тили смръщи чело.
— Но какво се е случило?
Едгар изохка.
— Става дума за Джаз. Сутринта се обадиха от полицията и ме помолиха да ида с нея в управлението на Кингс Лин. Касаело се за свидетелски показания относно автомобилна злополука. Когато съобщих на Джаз, тя направо превъртя и се заключи в стаята си. Отказва да излезе, а като я заплаших, че ще разбия вратата, се разкрещя, че тогава нямало да ми проговори. Никога не съм я виждал толкова превъзбудена. Как да постъпя, Тили?
Тили въздъхна наум. Не за пръв път шефът й я молеше за помощ, тъй като беше безсилен да се справи с дъщеря си. Но откакто преди два месеца се нанесе в стара селска къща съвсем близо до Салтърс Енд, обажданията му драматично зачестиха. Просто не можеше да излезе наглава с нерядко трудната Джаз и на Тили сърце не й даваше да го изостави.
— Ей сега идвам — каза на Едгар и го чу как въздъхна с облекчение.
— Окей. Благодаря ти, Тили. Не знам какво бих правил без теб.
— Добре, добре.
Тили затвори телефона и се върна с колеблива крачка в кухнята. Таблетът беше поставен така, че Питър не я виждаше, но явно я чу, защото извика:
— Тили? Тили, там ли си?
— Да.
Седна пак на мястото си и се загледа в образа му на екрана. Беше върнал камерата върху бюрото си и сега седеше пред компютъра.
— Какво има? Случило ли се е нещо? — запита видимо загрижен.
Тя кимна.
— Беше Едгар. Има неприятности с Джаз и иска да се отбия у тях.
Питър свъси вежди.
— Сега ли?
— Да, сега — реагира тя малко по-рязко, отколкото всъщност й се искаше. — Освен ако имаш да ми кажеш още нещо.
— Не — отвърна Питър изненадано и донякъде безпомощно, явно недоумявайки защо изведнъж беше станала толкова резервирана. — Е, тогава… да поговорим утре?
Тили се замисли за миг, продължил сякаш половин вечност, но после каза:
— Да, разбира се. — В гласа й се долавяше нотка на примирение. — До утре.
Още веднъж се усмихна бегло, преди да прекъсне връзката и да изключи таблета. Но не стана веднага от мястото си, а поседя минута-две.
Изведнъж си пожела да не е толкова влюбена в Питър. Тогава би могла да му заяви, че не иска повече всичко това. Че има нужда от време за себе си в неделите, та да не мисли постоянно как ли би се чувствала в неговия апартамент. Често се виждаше как разтребва стаите и заедно с него готви в кухнята. Или как двамата разучават града, който, за разлика от Салтърс Енд, й се струваше невероятно вълнуващ. Дори тайно си купи пътеводител и четейки, си представяше как Питър й показва забележителностите, които досега бе виждала само на снимки. Дали обаче всичко това щеше да се сбъдне някога?