Тили се сети за тортата с числото 50 от захарна глазура, която Кейт и другите й подариха за рождения ден преди три месеца. Петдесетината беше като алармен сигнал. Времето чисто и просто минаваше твърде бързо и у нея неочаквано се породи непознато дотогава чувство — чувството, че пропуска нещо. Всъщност какво я задържаше в Салтърс Енд? Родителите й бяха покойници от години, а брат й, с когото не беше много близка, живееше със семейството си в Нотингамшир. Вярно, тук имаше добри приятели, на които държеше, и работа, която обичаше. Животът й не беше безсмислен, ала някак си течеше покрай нея. Годините като детегледачка у Камдънови и по-късно като кръчмарка в „Трите корони“ — Господи, та това не можеше да е всичко! Трябваше да я очаква още нещо. Не, не нещо, рече си, а някой. И ако имаше избор, това би бил Питър.
Уви, той явно не съзнаваше колко често бе в мислите й. Изглежда, дори и не подозираше, но това не променяше чувствата й към него. Ето защо утре вечер точно в шест часа щеше пак да се залости пред таблета в кухнята и да чака обаждането му.
С дълбока въздишка стана, отиде в коридора да вземе якето си и тръгна за къщата на Едгар.
Питър се взираше в тъмното прозорче за скайп на монитора си и се питаше защо изведнъж се беше почувствал толкова зле. Разговорът изобщо не протече както си го представяше. Специално за да впечатли Тили, стана рано сутринта, купи всички продукти за яхнията и я сготви точно по нейната рецепта. Мислеше, че ще я зарадва, доказвайки колко много е научил от нея, тъй като по време на последните телефонни разговори му се струваше някак разсеяна. А и изглеждаше различна, не сияеше както преди. Очевидно нещо я потискаше. Дали пък не бе свързано с този Едгар?
Питър смръщи чело. Защо изобщо прие обаждането? Никога не го правеше, докато разговаряше с него. И след като затвори телефона, беше доста резервирана. Пък той просто й направи комплимент. Ей Богу, наистина не искаше „курсът по готварство“ да завършва. В никакъв случай.
Все още се гордееше с брилянтната идея да я помоли за това. С хрумването си беше убил с един куршум два заека: учеше се да приготвя ястията, които толкова му се услаждаха в Англия, и имаше възможност да си приказва с нея. Това, второто, много му липсваше, когато се върна в Ню Йорк, и през цялата седмица очакваше с радост неделните разговори. Напоследък те вече не му стигаха, ето защо й се обаждаше и в други дни за съвети. Тили бе важна за него, и то не само защото го учеше да готви, а и защото…
В този момент затаи дъх. Да, защо всъщност, запита се и волю-неволю призна пред себе си, че не може да каже точно. Просто бе важна за него. И точка по въпроса. Харесваше гласа й, най-вече когато му вдъхваше кураж. Това ставаше всеки път, щом го налегнеха съмнения дали ще се справи с управлението на фирмата без Бен. Харесваше усмивката й дори когато тя се забавляваше с неговата несръчност в кухнята. Да, даже се радваше, когато Тили му се караше, а не подминаваше мълчаливо сърдитите му коментари. Впрочем напоследък беше сърдит много по-рядко. Особено когато разговаряше с нея. Дори напротив. Тогава се чувстваше добре…
Питър поклати глава. Ей това обаче нямаше как да й го каже одеве, когато го попита защо не иска да се откаже от уроците по готварство. Щеше да прозвучи така, все едно се е влюбил в нея. И щеше да стане за смях. Онова, което каза, обаче май също не беше уместно.
Иди, че ги разбери жените, помисли си Питър и се почуди дали да не иде в кухнята и да хапне яхния. Само дето вече нямаше апетит.
За щастие утре е неделя, рече си, сядайки пак зад бюрото. Така че с Тили както винаги щяха да се свържат по скайп и той щеше да я попита дали не е казал нещо погрешно. И да разбере как стои въпросът с Едгар Мур. Ако не се лъжеше, тоя субект искаше от Тили нещо, далеч надхвърлящо нормалните взаимоотношения между служител и шеф. Но Тили го приемаше само като приятел. Или?
Ядосан, Питър се обърна отново към компютъра си и документите, изпълващи екрана. Беше обаче неспокоен и се улови, че му се иска тази проклета Англия да не е толкова далеч.
6
Тили направи плавен завой със старичкото си бежово комби и сви в алеята, водеща към къщата на Едгар Мур. Вече се стъмваше и конусите на фаровете се плъзнаха по каменната фасада и многобройните шпалири с рози. Ще стане много красиво, когато цъфнат, помисли си Тили и за пореден път се възхити на резултата от ремонтните дейности.